ТРАНСФОРМАЦИЯТА НА СЕЛФИДОНА
В ПО-ВИСША СЪЩНОСТ
ОТ СВЕТЛИНА
Роди се в Светлина – Нова Звезда!
Божествено чедо изгря
в своята Свещена Рождествена Светлина,
в чистота и позлата, сляха се Ум и Сърце.
Любовта стана двигател и мисъл,
упование и възторг
и Единствена Сила, заляла това Същество!
Внедри се Божествена Обич и Вяра,
Огън Единен от Бог,
в Разум човешки, тяло и Дух.
Светлината превърна се в дреха –
изящна, красива, царствено пищна,
несравнима по блясък и мекота,
своите дипли разстила и гали Света.
А Сърцето изпълни се с Чистота от Кристали
в небесни сияйни нюанси и топлина,
нежността му разля се широко, дълбоко,
и изпълни Същността.
После сля се с Всемира и затуптя,
заблестя в Ново Раждане,
в Нова Същност от Светлина.
Божествено чедо мило,
завърна се У Дома!
Бог го беляза,
дари с Красота несравнима
от най-Чистия Извор на своята Светлина
и Звезда на челото постави
като Белег Свещен,
знак от Него Самия
за вечни Бъднини,
щом някой в Безкрая го види,
да знае и помни:
„Детето обично на Бога Съм Аз,
дарено с Истина Свята Една.
Мъдростта му попило,
Съзнание извисило,
до Татко си се доближило.”
А той протегнал ръце
в прегръдка Свещена,
целунал детето си свидно
и казал:
„Добре си дошла!
Но ти имаш Посока,
Задача Аз Съм ти дал!”
Обгърнал го с Мантия –
Свята Закрила
и пратил го тук,
сред човешкия род
на тази Земя.
Красиво!!!