БЕЗСМЪРТИЕ И ВЕЧНОСТ
ЧРЕЗ ПОСТИГАНЕ НА ПЪЛНО ОСВОБОЖДЕНИЕ

     Всяка емоция ни привързва към това, което я предизвиква. А всичко, което ни привързва, ни ограничава. Така никога не постигаме бленуваната Свобода, защото Тя е вътрешно Състояние, а не външна действителност. И всичко, което повече, или по-малко ни кара да изпитваме привързаност, обвързаност, чувства за принадлежност и в двете посоки – от нас навън и обратно, т.е. че непременно принадлежим към нещо, но и то ни принадлежи, автоматично ни отнема Свободата. Тази да бъдем Себе си и това, което искаме да сме, както и онова, което Сме по Божествен Произход. Ставаме зависими, пристрастени, даже обсебени. От каквото се сетите – от хора, предмети, навици, възгледи, обстоятелства, от всичко. Мислим, че сме щастливи, когато желаем нещо и го постигаме, посвещавайки му се. Но всъщност сме обсебени, или в най-благоприятния случай – привързани към него.

     Човешкият живот е изпълнен с толкова много желания – от най-малки, незначителни на пръв поглед, до големи. Но всички те, без значение дали са дребни, или по-значими, отнемат Свободата ни. Оформят Съществото ни чрез себе си и ни рамкират, без дори да си даваме сметка каква съществена роля всъщност имат в живота ни. Позволяваме на нашите желания, на чувствата и емоциите да ни изграждат, оформят и определят, да ни създават. И те го правят бавно и постепенно, но сигурно и методично. С всяко следващо наше желание, което се стремим да задоволим. Особено, ако е на всяка цена, ако искаме нещо непременно да получим, или постигнем, осъществим. Тогава, когато се фокусираме върху него и то стане наш център. Без значение дали е от ежедневието, или е по-обхватно. Ние насочваме Силата си натам, към неговата реализация и очакваме определен резултат. Впрягаме голяма част от Потенциала си, съсредоточаваме го нататък, но така на практика го пилеем и разхищаваме, защото се лишаваме от голяма негова част, която всъщност е нужна на Съществото ни, не на парче, а за цялостната ни реализация.

     Човешкият Потенциал, който носим по рождение, действа най-добре, когато е цялостен и се използва по този начин – като Единен Божествен вроден капацитет, а не раздробен и фиксиран към малки човешки стремежи. Хората грешно смятат, че целенасоченото и устремено фокусиране е това, което им помага да се реализират и постигат нещата в живота си. Не, това всъщност в един момент изхабява. Тогава идват умората, напрежението, депресиите, неудовлетвореността и накрая остаряването. Защото да разпокъсваш Божествения си Потенциал на части и да го насочваш съзнателно и доброволно към цели, които ти си избрал, без да си достигнал яснотата дали те са истинските желания на Духа в теб, е всъщност реален крах и огромна заблуда. Най-напред трябва да имаш точна визия за Пътя си като Душа и Същество и после да действаш, правейки човешката ти същност партньор в това начинание, а не обратното. Така ще получите вечната радост, щастие, здраве и ще поемете по Пътя към своето безсмъртие.

     А при хората засега всичко е обърнато наопаки. Техните желания и съответстващите им избори са водещи и чертаят Съдбата им. По-голямата част от човечеството прави тази грешка да подчинява всичко на човешките си, временни, земни стремления и идеи. И мисли, че работи с целия си капацитет, но всъщност използва само 15 – 20 %  от него, от Истинския, който има и носи. Защото в човека, по рождение от Създателя, е вграден ограничителен механизъм за разхищаване на Божествен Потенциал за небожествени цели. За дребни, ежедневни, малки, лични, материално-, матрично- и его-обусловени такива. Защото все още егото е това, което ръководи човешките мечти, намерения и желания. Да, вярно е, че Божественият Потенциал е неизчерпаем и неограничен, но това му качество е Висше Проявление и то се изразява в своя резонантна, синхронна среда – в Светлината. Ако вие сте постигнали такова ниво на развитие, не е нужно да сте Там, за да се прояви тази закономерност. Тя ще се задейства с пълна Сила и тук, в човешката ви форма и живот, но условието за това е постигане и разгръщане на вашата Божественост. Тогава всичко, което Тя ви дава и имате в Себе си чрез Нея, се развива и разцъфтява. И всичките ви качества, умения, заложби и Потенциали се отварят и изявяват успоредно, в синхрон едно с друго, компактно, а не поотделно. И това става плавно, не се излива върху вас наведнъж като вълна, която да ви удави, а е подредено и целесъобразно във всеки миг с темповете на израстване, на които сте способни. Всичко е така, че да не ви навреди, а да закотвя вашите постижения и нови вибрации. Докато в един момент не станете Истински Майстор. Но дотогава трябва да се изпълвате с търпение. Да се смирявате, без да се примирявате, знаейки, че това е Процес и Път, които могат да бъдат осъществени, но всичко зависи от вас. От вашата индивидуална работа по собственото ви Осъзнаване, която включва на първо място смиряването, скъсване с надмощието и контрола на егото над вас и премахване на ограничителите на вашето Съзнание. Дайте му цялостен, всеобхватен кръгозор и го направете напълно съзнателно. Освободете се от всичко, което ви задържа в стария ви вариант на съществуване. Дайте правото на Себе си да бъдете това, което Сте по рождение от Бога. Но го направете и за всички останали.

     Освободете се енергийно и емоционално-мисловно от всичко и всички, които ви държат в стария Свят. Пуснете и Себе си, и хората. Нека те не ви задържат, но и вие не задържайте тях. Бъдете разширени, отворени, толерантни, приемащи, любящи, а не свити, ограничени и с предразсъдъци. Мнителни, гневни, озлобени и обидени. Постоянно вкарани в някакви схеми, изкривено създадени, измислени от вашето его, или това на другите. Научете се да различавате нещата и да ви занимават само истинските. Тези, които имат отношение към цялостния ви Път в Творението и Божествената Реалност, а не само земния и човешки. Така ще развиете онзи светоглед, който ще ви отвори Дверите на Светлината в най-Чистите ѝ Висши Аспекти. И те ще станат ваше притежание, начин на живот и съществуване изобщо.

     Когато казваме да се освободите от хора, предмети, желания и прочие, не означава всичко и всички да отречете, загърбите, захвърлите. Напротив. Смисълът е не да се откажете, а да обичате по друг начин – непривързано и свободно, и да дадете това право на всеки. Да нямате претенции и да не позволявате и към вас да има такива, защото това е ограничение и в двете посоки. Идеятa е да имате Нов подход и визия за нещата и да създадете свои Нови възгледи и принципи.

     Вие израствате в собствената си вродена Божественост и ставате Бог в действие. Нима Бог е отхвърлил всичко и всички?! Същото е и с вас. Вие изграждате Нови разбирания и Ново поведение, основани на Любовта, а не на пренебрегването и безразличието. Любовта е толкова необятна, могъща и обичаща, подкрепяща, променяща. Извирайки от вас и излъчвайки я, вие всъщност обичате още повече и още по-силно. Но този път свободни, по ваш избор, ненатрапено от изкуствени правила, норми, чужди мнения, вмешателства, претенции и изисквания. Не по наложени отвън модели, а чисто, искрено и дълбоко от Сърцето, от Центъра на Съществото си, от Свещеното Сакрално Ядро на Аза си. От Извора на Духа, така, както Обича Бог – безусловно, безгранично, независимо и цялостно. Потопени сте в това изпълващо ви, проникващо до Първородния атом на Зародишното Семе във вас, Състояние и енергия. И ви залива, поглъща, потапя изцяло. Става притежание не само на Съзнанието, Душата, Сърцето и човека, който сте, но и на всяка ваша структура, атом, частица. Изпълва всяка ваша клетка, фибра, мисъл, чувство, определя всеки ваш подтик, мотив, действие. Вие сте обновения, трансформиран човек, който осъзнава и знае Истината. И е в състояние според Нея вече да гради Новия си живот и Свят, да прави Новите си избори за Благото на Всички. Само с Любов, Чистота и Божествен поглед върху всичко наоколо.

     С Обич, Селфидона