• Архив

ВИБРАЦИИ, МАТЕРИАЛИЗАЦИЯ И ПРОЯВЛЕНИЯ
В ЧОВЕШКИЯ СВЯТ.

НЕРЕАЛНАТА ПРИРОДА НА СТРАДАНИЕТО

ЧАСТ I

 

 

     Всичко е енергия и вибрация. Първо се явява и съществува в този си чист вид, а след това се оформя в дадено Проявление. Така се раждат материалните неща, както и вашите мисли, емоции и чувства. Съответно и действията ви.

     Някои хора смятат, че мислите, емоциите и чувствата са сами по себе си вибрации, но това не е точно така. Те също са вид материално изражение на определени честоти и вълни. Преди да се проявят във вас като конкретни такива, те се раждат първо като вибрации и после стават продукт на човешката ви изява. Мислите, чувствата и емоциите са реален субстрат на вашето човешко функциониране, макар и невидими. Но те не са енергия, а вече осъществила се под някаква форма, такава. Те са краен резултат от един енергиен процес, случил се във вашето биополе. За оформянето им роля играят, както вътрешни, така и външни фактори. Точно поради тази своя същност, вашите мисли, емоции, чувства и възгледи могат да творят и създават, т.е. да се материализират. Когато те наситят с достатъчно концентрация от себе си вашето енергийно поле, стават осезаеми. Чувствате ги, усещате, знаете. Колкото повече повтаряте и задълбавате в едни мисли, чувства, емоции и вярвания, толкова по-често те присъстват в живота ви. Все повече го изграждат и определят. Затова казваме, че човек е това, което мисли, чувства и прави. Такова е и битието му, ежедневието, себеизявите, себеосъществяването му в земен план. И всичко това се шифрова като информация и се пренася в глобалното ви съществуване. Първо в Душата ви, кодира се в нейната енерго-информационна структура, в Светлинната ѝ Същност и памет, а после оказва влияние и върху останалите Аспекти от многомерния ви Аз.

     От всичко това следва, че наистина е много важно какво се случва в ума и Сърцето на човека. С какво се отъждествява, чрез какво се самоопределя и реализира и какво дълбоко го вълнува. Хората са се научили добре да прикриват истинските си мисли, емоции и чувства, такива, каквито се появяват в тях в първоначален чист вид. И почти винаги ги оставят за Себе си, а демонстрират и заявяват друго. Но в крайна сметка, не то, а онова, което вибрира в техните енергийни структури и аура, се материализира. И не бива да се чудите защо животът ви е еди какъв си, и ви се случва това, или онова. Човек, който се заблуждава за собствените си истински мисли, емоции и чувства, или пък ги усеща, но иска дори от Себе си да ги скрие, не може да гради живот в щастие, радост, изобилие, хармония и здраве. Независимо как изглежда отвън и на повърхността, рано, или късно, от дълбоките вътрешни пластове се отприщват такива енергии, че често помитат всичко. Рушат скъпи за вас неща, които сте създали и се идентифицирате с тях – статут, имидж, убеждения, схващания, себеизява и др. Но хубавото е, че тази буря идва, за да отнесе илюзиите ви и да освободи място за новите ви избори. И ако вие не разбирате, че най-доброто, което може да направите за Себе си, е да изоставите досегашните си услужливи вярвания и да се промените, ако продължите да се съпротивлявате на този естествен еволюционен процес, тогава изгубвате почва под краката си. Ставате несигурни, объркани, не знаете сякаш Кои Сте и накъде вървите, какво да правите. Започва едно голямо лутане и търсене на верния Път и Истината. Но за да ги намерите, трябва да знаете къде точно да ги търсите. А те не са във външния Свят и това, което той ви предлага, под каквато и да е форма, дори тя да ви изглежда най-удачна и приемлива.

     Вашите опори и устои са в Абсолютната ви Чистота и Завръщане към Себе си, не другаде. Със смирение, разбиране, Мъдрост и Любов. Със Светлина в Сърцето, което ще поведе и ума в тази Посока и ще го отвори за Висшето му Проявление като Съзнание. И тогава най-търсеното и желано от вас партньорство и помощ трябва да е това на Душата ви. Не се повличайте по други схеми и примамливи предложения, доверете се на своята Божествена Същност и слушайте Душата си. Позволете ѝ да бъде ваш Водач и вдъхновител, любяща подкрепа и грижа, Обич в действие, опора, доверие, щастие и радост. Тя може да ви поднесе всичко това, защото такава е нейната Същност. Само ѝ дайте възможността да го направи за вас. А Душата ви, знайте, чака този ваш ход с нетърпение. Тя затова е сътворена – да ви води и напътства в земните ви дни. Тя е онази Част от Бога, която е най-близо до вас, когато сте в човешка форма и ви дава цялата Благодат на Отеца, дарява ви с всичко онова, което ви е нужно. И го прави с най-Чистата Любов и с най-Светлата енергия. С най-голямата Мъдрост за най-Висшето ви Благо. Стига да ѝ позволите, да я чуете и последвате. А Тя знае Пътя до Дома и ще ви отведе точно там – в Лоното на безкрайното щастие.

* * *

     А сега в контекста на написаното, нека поговорим за страданието – тема, която толкова много вълнува хората.

    Както всичко останало и страданието е материализирана вибрация. Ако тя, първоначалната му енергийна форма, не съществува, няма да го има и него. Изобщо няма да ви е понятно и познато. Страдание има в човешкия Свят, но в Светлината не. То е енергия, създадена от човешките Същества, а не, заложена в Изначалната им Първородна Същност при Сътворението. Страданието не е вродено, присъщо на човека, а измислено от него и егото му. И така е ескалирало, че е завладяло целия ви Свят, и личния, и общия. Просмукало се е навсякъде, пуснало е пипалата си и здраво се е закотвило като индивидуална и масова енергия. И най-вече е превзело ума на хората, които са започнали да вярват, че то е нещо естествено, без което не може. Дори са го приели за градивно, пречистващо и издигащо. Но Истината е доста по-различна.

     Да, след страдание често се случва катарзис и освобождение, както и израстване. Но причината не е то, само̀ по себе си. В неговата вибрация няма нищо Светло и позитивно, а обратно. Това, което ви помага и издърпва нагоре, е онзи Божествен механизъм, заложен във вас, когато се достигне определен праг на нещо, с него да се приключва и да се минава към следващ етап. Защото достатъчно сте напоили с дадена енергия честотното си поле. И за да се запази равновесието в системата, за да не се случи пробив в нея, или доминация на едно над останалите неща, които ви определят като Същности, се слага край. Самото насищане е вече натрупан опит и резултат. Не е нужно непременно да се материализира, особено в негативен план. Така Отецът ни пази, а в позитивните посоки ни тласка към Възход. С цялата си съвършена и Мъдра прозорливост и огромна Любов към нас, Той е вложил този енергиен механизъм в човешката раса. Защото Целта не е пропадане, а Въздигане на личността и Съществото ни. Затова всичко е сътворено в Еволюционен План и са ни дадени такива средства във всякакъв аспект – и в материален, и в Духовен. И в мисловен, и в емоционален, и във физически. Ако детайлно се вгледате в Себе си и в живота си, ще го откриете.

     Това е един от най-ценните Дарове за човешкия род, който сме получили от Създателя. И той винаги действа безотказно, защото не зависи от нашата воля, а е качество на Първородния ни Аз и код в нашия геном. Така, както гените ни определят например цвета на косата и очите, а и хиляди други неща, така и този код в тях задвижва съответния механизъм. Човекът е отворена система от Дух и Светлина, чиято най-естествена способност и свойство е да еволюира. И всичко е съобразено и подчинено на това при сътворяването на човешкия вид. Да можем да се въздигаме все повече, да израстваме, да се разширяваме като Духовно Присъствие в Осъзнатост, Мъдрост, Светлина и Любов. А не да тънем в мрак, страх, невежество, болка, страдание и его.

* * *

     Страданието е въпрос на гледна точка и категоризация. Хората са тези, които създадоха такава величина, която обозначиха и започнаха да наричат с нея всички онези свои емоционални и чувствени изблици, родени от неудовлетворените им представи и желания, които се разминават с това какъв реално е животът им, физическото им състояние и материално битие. Както и всичко, нерезониращо с и необслужващо нуждите на собственото им его. Измислиха и свързаха със страданието толкова термини от човешката реч, които изпълниха ежедневието. Стана нормално на всяка крачка да се чуват думи като трагедия, нещастие, злополука, драма, болка, страдание, злочестие и т.н. Никой не си дава сметка, че словото и то носи енергия, която се натрупва при постоянното повтаряне на едно и също. Така се създава един масов фон на ниски вибрации и негативизъм. Прониква навсякъде, както и в умовете и телата ни. Променя ги, моделира и програмира, но ясно в какъв аспект и посока.

     Страдание всъщност няма, защото не съществува в Божествената Реалност, а само в човешката. И е безсмислено в нашия Свят да му се отдава такова значение и да се отделя толкова много време, за да се обсъжда, да се търсят и намират всевъзможни начини за справяне с него. Как да се постигне това с нещо, което де факто не съществува?! То е плод на човешката свръхчувствителност, свръхемоционалност, его, егоцентризъм и илюзия. То е вик за внимание и задоволяване на желание и потребност от грижа и състрадание, които обаче са част от игрите и манипулациите на егото, а не са Истина и Светлина. Страданието е израз на това, че човек се възприема и изживява като жертва и по този начин то принизява Божествеността му, отнема вродената му Сила и го въвлича във водовъртежа на самосъжалението, гнева, страха. Отнема му знанието за собствения му капацитет, лишава го от възможността и способността да го изяви.

     Хората до такава степен изгубиха умението да управляват Себе си и живота си, да бъдат господари на мислите, чувствата и делата си, да бъдат Истинското си Аз и да проявяват Божествените си притежания, които са техни най-естествени качества, че забравиха напълно Кои Са и Какво могат. Дори не се и опитват да подходят различно, да обърнат страната на монетата. Да погледнат с друго виждане и с други очи. Те твърдят неща, до които сами не са достигнали и просто са ги възприели от останалите по инерция и по навик. Това, което се тиражира в Обществото, в семейството, в приятелския кръг, то е общоприетото, общодостъпното, видимото на повърхността и се приема за вярно. Без задълбочаване, без желание да се анализира и проследи кое откъде идва и защо. Да се открие коренът на всичко негативно в умовете и Сърцата и да се изчисти оттам.

     Много от вас смятат, че това е трудна задача. Но повярвайте, то е най-естественият процес, в който можете да се включите, защото вие по рождение като Същности сте твърде различни от наложения съвременен модел на човек. Всичко във вас е Божествено по Произход и в своето Проявление може да достигне върхова точка, преминавайки през всички вероятни свои фази и степени на изява при реализацията си. Потенциалните реалности на осъществяване са толкова много и така разнообразни, но винаги съвършени, защото откъдето и да минете, през каквито и Пътеки да вървите, важното е как го правите. Какви са нагласите, намеренията и целите ви. Дали истински се стремите към най-Висшето възможно, или се задоволявате с малките попътни постижения и оставате на спирките, мислейки, че сте стигнали края на Пътуването. Вселената откликва само тогава, когато резонирате с нейните вибрации и се стремите към Върховното.

     Истинският Път е белязан единствено с поглед, вперен винаги в най-Висшето, в най-мащабното. И никога да не го губите от очите си, от мислите и делата си. Да не се увличате в страничните неща, колкото и привлекателни да ви изглеждат, а често и значими. Те са там, само за да е по-лек, разнообразен и интересен Пътя ви, но не са Смисълът и Целта на вашето Пътуване. А вие какво правите?! Понасяте се точно по тях, в повечето случаи зацикляте и вместо да изследвате и проучвате Голямото, започвате да се ровите в детайлите на съпътстващите Пътя ви, неща. Или да напластявате в Себе си ненужни и несвойствени за вас вибрации като страданието и всички онези негативни мисли, емоции и чувства, които позволявате да ви владеят. И така се потапяте там, че става страшно. Издребнявате и създавате несъществуващи сценарии, от които ние в Светлината понякога онемяваме от почуда как изобщо ви хрумват и защо го правите. И така ден след ден, поколение след поколение.

     Точно така и страданието се е настанило в човешкия Свят и постепенно здраво се е закотвило в него. Но не, защото е потенциална реалност на тази действителност, а защото е било изобретено, измислено като преживяване от егото, което много обича да се прави на жертва, да се самосъжалява, да търси съчувствие и обгрижване, както от личността ви, така и отвън. Това е исторически еволюционен процес, случил се на Земята и наложил се от условията и обстоятелствата, касаещи Планетата през вековете. Уж е било първоначално заложено като механизъм на приспособяване, но след това се е изопачило, изкривило и паднало до най-нисшите си вибрационни форми на проявление.

     Какво всъщност стана с човечеството през хилядолетията до днес?

     В един момент то изгуби своя Истински фокус не само на Пътя, но и на съществуването си. Обезличи, та чак на моменти обезсмисляше Присъствието си в Битието. Забрави Родовата си принадлежност и игнорира напълно Замисъла на собственото си Сътворение и Изначалие. Принизи своята Вселенска предопределеност и Съдба като Космически вид и раса и потъна в мрака на невежеството, егото, страха, пошлостта и деградацията. Започна да руши, вместо да гради и създава. Да се изгубва все повече в тъмнината, вместо да се въздига. Да събаря и унищожава, да прекъсва Изконни връзки с Духовния Свят, Бог и Светлината. Спря да знае и помни, да общува, да се стреми към реализиране на вродените си заложби и Дарове от Духа, да ги изследва, да се самоопознава и изразява чрез тях. И накрая дори отрече всичко това. Не само го забрави, но и заличи изцяло спомена за него. И стигна дотам да твърди, че е фантазия, утопия. Че е нещо не само нереално, но и на практика непостижимо в човешкия Свят. Придаде на триизмерната действителност такъв негативизъм и внесе в нея толкова ниски вибрации, че накрая я превърна в това, което е тя сега.

     А Замисълът на Твореца беше различен. И когато човечеството се засели на Земята, тук съвсем не беше така, както го виждате вие днес. Тази Планета беше Раят на Галактиката. И никой не ви е поставил на Нея като в затвор във вечния цикъл на раждане – смърт – отново раждане и т.н., както някои твърдят, а напротив. Имаше условия и тенденции за невероятен, съвместен с Гая, Възход. И такъв беше Планът на Създателя за вас, избран и подкрепен от Висшите ви Азове. С такава радост и нетърпение тръгнахте към Земята. С такива обещания и искрени намерения, с Велики идеи за Светли начинания. Никой не ви е лишил от възможността да ги осъществите и не ви е попречил съзнателно. Вие сами създадохте такива условия. Човечеството само̀ пропиля шанса и превърна Земята и Себе си в това, което е сега. Разбира се, че тъмни сили се възползваха. Те намериха удобна и лесна енергийна храна и плячка за задоволяване на демоничните си потребности и желания. Толкова много нисши вибрации имаше вече тук, че те не биха ги оставили неусвоени за собствени цели. За жалост, тази беше една от най-бързо постигнатите им победи. Хората се поддадоха на страха и манипулациите. Оказа се, че човекът е много доверчив и лесно внушаем. Устойчив и гъвкав е, но когато тези му черти се насочат в неправилна посока, така всъщност се създава и подхранва егото, а той самият става податлив на всякакви внушения отвън. Съобразява се с тях, за да оцелее, без да си дава сметка за пагубното въздействие и реалния краен резултат. Трудно му е да прецени финалните негативи, които не само, че са повече от позитивите, но и когато дойде Времето на равносметка, се вижда, че са довели до трайни загуби, а не постижения.

     Така постепенно хората изгубиха най-вече Силата си, Любовта, Смирението, търпението, Мъдростта, Вярата, доверието, Единението, честта, достойнството, Чистотата си. Придадоха на тези понятия съвсем друг смисъл и прочит, далеч от Истинския им такъв. Човечеството се завъртя в този порочен кръг. Изкривиха се Божествените категории и норми. Появиха се множество фалшификати и имитации, в които хората все повече вярваха и възприемаха за истински. Така те станаха модели за подражание, наложени изкуствено в този Свят. И разбира се, със съдействието на тъмните, които искаха човешката Душа да бъде все повече отдалечавана от връзката си с Бог и Светлината, а личността на човека – все повече залъгвана с фалшиви ценности, изграждащи съответно и такива идеи, каузи и цели. Те обосноваваха и такъв тип поведение, реакции, мисли, възгледи, чувства и емоции. Създадоха матрицата на съвременните схващания и вярвания, изявите във всякакъв аспект от битието на хората и определиха техните стремежи, мечти, желания, потребности и дори смисъла на живота им. А щом нещо е поставено на сбъркана основа, то няма как да бъде Истинско. Кривите основи деформират и постройката, която пригаждайки се към тях, за да оцелее, накрая се сгромолясва. И често с гръм и трясък, а тътенът отеква дълго. Тогава единственият изход е да се започне на чисто, отначало. И да се гради спокойно, търпеливо, с радост и Любов, очаквайки реализацията на проекта. Но вече без заблуди и според Единствените верни нормативи, тези на Първосъздателя, на Абсолюта.

     Сега дойде Времето, удари Часът на Завръщане към Изконните ценности и дълбоките осъзнавания на Истинските категории, характеристики и качества, заложени в човешката раса. Човекът е Божествено Създание без всякакви ограничения на своя Потенциал и арсенал от възможности. И стига да поиска, може да сътвори чудеса. И днес, на Прага на Новата Епоха, всички условия на Земята работят за него в тази посока.

     Точно сега човечеството е на този етап. Когато трябва да разруши всичко старо и да започне отново. Дори без да чака то само̀ да се срути, а да му помогне, знаейки, че е обречено. И това се отнася не само за Света и Обществото ни глобално, но и за всеки един. Най-вече за нас, за всяко човешко Същество, за неговото Съзнание, Душа и Сърце. Там трябва да се изчисти и просветли всяко кътче. И после да се живее и действа така, че Светлината да проникне всецяло, да ни изпълни и разшири, разтвори. За Бог и Духа, за техните най-Висши вибрации и Знания, за Истината.

     Паметта ще се възвърне, споменът ще нахлуе в Чистота, Светлина и Любов и ще вдъхнови и подкрепи Пътя на Завръщането. Нови вибрации ще ни изпълнят и Вечните Истини ще изплуват и станат Пътеводител към Дома. Изначалната ни Същност ще изгрее и заеме достойно своето място в живота ни, както и в този на Планетата и в Битието на Галактиката и Вселената. Ще заявим недвусмислено и категорично Присъствието си в Божественото Творение и Единствената Реалност, Вечната, Единната, тази на Цялото, на Бог и Духа в Необятността и безвремието на Всичкото, Което Е, което някога е било и което някога ще бъде!

С Обич, Селфидона, Обединените Вселенски Сили на Светлината и Татко Бог

Share:

4 Comments

  1. Валентин

    Това послание разбива окови! Окови, които хората сами сме си сложили и увили около вратовете си, така здраво, така стегнато, че дори не осъзнаваме колко много ни задушават. И така пропиляваме целите си животи, задушавайки се в собствените си илюзии, наречени “страдание”! От Душа и Сърце ти благодаря, Селфидона, че разби на пух и прах тези наши представи и вярвания!

  2. Виктория Хаджийска

    Мачка, троши и преобръща старите норми, тесногръдие, схващания и заблуди! Но го прави с толкова любов и мъдрост, че се прекланям и благоговея! Разбирам и се разширявам! Благодаря ти, скъпа Селфидона! Благодаря ти за силата и смелостта! Ти си новатор, фар, вдъхновител и водач!
    Намасте!

  3. Уникално послание! Просто отвя като ураган всички мои сбъркани разбирания по темата и сега на чиста основа вече мога да градя, но осъзнато…за което благодаря на теб, Селфидона, че отвори очите, Душата и сърцето ми за извора на Божествена истина и мъдрост, които усещам, че направо бликат от теб и твоята Същност и заливат с любов всичко по Пътя си. Благословени сме с теб и твоето присъствие тук на Земята! Бъди благословена! Амин!

  4. Добринка Драгова

    Както винаги и с това послание се придвижих с крачка по пътя на Истината!Благодаря Селфидона!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *