• Архив

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ВИСШИТЕ НИ АСПЕКТИ ТУК И СЕГА.

СЪСТОЯНИЯТА НА ТЯХНАТА ПЪЛНА ПРОЯВЕНОСТ И ОСЪЗНАТОСТ

 

 

 

     Когато се чувстваме удобно, комфортно сами със Себе си, усещаме се спокойни, щастливи, отворени, любящи, разширени, без конкретна причина за това, а като задържащо се вътрешно състояние, означава, че проявяваме Аспект от нашия Цялостен, Многомерен Божествен Аз. И колко дълго ще продължи това, и дали изобщо ще престане, или ще се задълбочи и изрази в още по-широки и дълбоки нива и измерения на Съществото ни, зависи единствено от обхвата на нашето Съзнание. От това в какъв диапазон се движи то, с какви Светове резонира, дали присъства изцяло в тях и дали успява онова, което те съдържат и дават, да изяви. Когато сме благи, кротки, светли и добри, удовлетворени, изпълнени с онази тиха вътрешна радост и сладост от самото ни съществуване, вдъхновени, просто от факта и красотата на нашето Аз Съм Присъствие, което ни е изпълнило изцяло, ние сме навлезли в Пространството на някое от своите най-Висши Проявления в Единната Реалност. И сега не само го осъзнаваме, но и пребиваваме в неговите вибрации, които ни даряват с определени качества и притежания. Всеки миг живеем в Него и с Него и то все повече избуява в нас, закотвяйки се трайно, а неговата Светлинна Същност напира да се прояви и реализира Тук и Сега. И го пускаме волно и свободно, да Бъде това, Което Е, с цялата му Светлина и Любов, с характерните му черти, които носи и съдържа в Себе си. А ние го следваме и в един миг се припокриваме изцяло с Него. Сливаме се и постепенно накрая ставаме своята Реална Същност, онази Първородната, Изначалната, която всъщност е и Единствената Истинска, защото всички други са само опити да изразим Нея, нейната неподправена Автентичност, но невинаги в човешкия си живот успяваме. И затова създаваме отражения, несъвършени копия, които винаги се разминават в една, или друга степен с оригинала, с Първородния Аз на Съществото ни. Но когато стигнем до Него и се слеем, ние вече сме Себе си и сме в състояние да даваме израз на всеки един от своите Висши Аспекти по най-чистия и точен начин. Когато се налага – да бъдем Воини, потопени в Кристалния Блясък на Божествената си Сила и Мощ, онази, с която сме родени и дарени от Светлината, нашата Майка. И с тази Сила да отстояваме Божествената Истина и Правда. А когато трябва – да бъдем мъдри, гъвкави и прозорливи. Истински Майстори – винаги в името на най-Висшето Благо и Добро на Цялото. И само тази позиция да ръководи делата ни, а Съзнанието ни да е въздигнато, виждащо и знаещо кои са параметрите и необходимостите, произтичащи от тази гледна точка.

     В това се състои Майсторството и се проявява Мъдростта. Те никога не са самоцелни. Няма постигнати Мъдрост и Майсторство просто ей така, сами за себе си. Всички наши осъзнати и все по-Висши Изражения са в името на Първоизвора. Самоцел има само в личния поглед на егото, който затваря човека в малкия му дребен свят и го прави негов фокус, а и сам човекът център на себе си. И оттам се ражда безкрайното консуматорско човешко съществуване и идеите, че всичко трябва да му служи и да се върти около него. И едва ли не Вселената, Бог, Ангелите, Учителите, другите Извисени Същества и дори самият Дух и Светлината, съществуват, за да изпълняват безконечните желания и претенции на човека. Той забравя, че те са Цялото, а той е частта от Него. Че не те, а той трябва да стигне до тях. Колкото и любящи и отдадени да са, тяхната работа не е непрестанно да наблюдават, пазят и се грижат за човечеството, както някои хора смятат, а и имат такова отношение и поведение към тях. Това е твърде примитивна позиция и освен, че е поредната консуматорска и егоистична, е и белег за напълно незряло и ниско ниво на Съзнание, но за жалост все още се среща. Много невежо, опростено мислене и с пълен размах на егото. От Духовния Свят не само, че не са ни длъжни, но и естествените Божествени Закони не допускат някой друг да върши твоята работа вместо теб. А ти само да искаш, да се жалваш и молиш, без да осъзнаваш, че всичко ти е дадено, че притежаваш способите и средствата сам да се справиш и пораснеш. Желанията на хората се увеличават с всеки изминал миг и стават все повече. Ескалират, набират скорост в своите понякога безумни идеи, приумици и изисквания. И винаги към другите, включително към Божествените Същности, но никога, или най-малко към Себе си. Все по-жалко е да гледаме как такива Светли Духове, каквито са инкарнираното човечество и в които е заложен огромен Потенциал, не го ползват, не го разпознават в тях, не го разгръщат и не работят нито за Себе си, нито за Цялото. Само претенциите нарастват и доволството от малкото постигнати в Духовен план неща, които реално са тези от повърхността, от началото на стълбата, по която трябва да се придвижи и премине човечеството.

     Но явно това се вижда най-добре оттук. Там, при вас, по-често витаят заблудите и имитациите са тези, които вземат връх и се настаняват във възгледите, разбиранията и постъпките ви. Ако изчистите това и вместо егото си, направите свой Център Божеството, Което Сте по рождение, и действате чрез мотивите на Свещеното си Сърце, изпълнено с безмерна безусловна Любов, и приоритетите ви са Цялото, то тогава вие ще бъдете един от онези Фарове, които осветяват Пътя на човешката раса и водят хората смело и мъдро по него. По най-кратката и директна дестинация към Дома и Отеца. Прекрасно би било да влезете в своя Майсторски и Учителски Висш Аспект. Но преди да постигнете него, трябва да преминете през своя Ангелски такъв.

    Когато се потопим в своята Ангелска Същност, ние сияем и блестим с онази невероятна бисерна Чистота и Красота на Ангелите. В такива моменти нашата Душа ликува, Съществото ни е обвито в най-красивата своя премяна – искрящо бяла с диамантени отблясъци на лилаво, розово и златисто. Това е Аурата на Ангелските Същности. Изпълнени сме с тиха нежност, благост, кротост, необятна безкористна Любов и отдаденост, желание и действия за помощ, подкрепа, грижа, защита и благословия към всички. Това е едно от най-невероятните и вълшебни преживявания и състояния на Аза ни. То е най-скъпоценният камък в Короната на Божествената ни Същност. То е сякаш най-близкото до нас като Същности, съкровено и любящо Изражение на Съществото ни като съвкупност от множеството му възможни варианти. Ангелското ни такова е онова, което ни прави най-Истински и най-близо до Първоизвора. То е Апогеят на заложените в нас Проявления. Най-благородното, най-Светлото и най-Чистото, най-Автентичното Божествено и в същото време и най-човешкото и хуманно!  По своя Род и Произход човешката раса като вид е най-близка до Ангелите и носи техния Потенциал в Себе си. В състояние е да достигне нивото им и да се превърне в Ангелоподобна, също толкова прекрасна, но със свой собствен код и израз. Нека бъдем по-често и по-дълго Ангелите, Които Сме! Заради Гая, заради човечеството, заради Бог и Светлината, заради Всичкото, Което Е, заради Духа, който ни създава.

     Всеки носи в Себе си тези Аспекти, които изброяваме във възходящ ред на тяхното осъществяване – на Светлоносеца, Посланика и Служителя на Светлината, на Пазителя и Емисаря, на Воина и Рицаря, на Ангела, на Майстора и Учителя и накрая на Цялостния Бог в нас. Те са Части от Съществото ни и са съответно Проявления от нашия Божествен Аз в различните му нива и Посоки на съществуване. Преминаваме през всеки един от тях, когато израстваме Духовно и се извисяваме. В съответния етап разгръщаме и изразяваме всичките му характерни и определящи го черти и свойства. И когато реализираме напълно Бога в Себе си, сме в състояние да се придвижваме в октавите на тези свои Изражения по желание като навлизаме от един свой Аспект в друг, когато поискаме и решим според нуждите и най-Доброто за всяка ситуация. Вече сме способни да виждаме кое е то от мащабната и всеобхватна позиция на най-Висшата възможна гледна точка, защото сме постигнали Бога в нас. Можем да се движим и по вертикала (нагоре-надолу), и по хоризонтала на пълното реализиране на нашите Извисени Части на Аза ни, да се задържаме толкова, колкото преценим, че е необходимо и да работим с любяща енергия за Благото на Всички. Превръщаме се в реални Съ-творци на Бог и Силите на Светлината.

      Но за да успеем да вършим всичко това, първо трябва да сме достигнали състоянието на Осъзнатост и пълна Проявеност на нашия Цялостен Многомерен Божествен Аз. Да сме се завърнали в Него. Докато сме го правили, ние сме преминали през пълното интегриране на всеки един от тези свои Висши Аспекти в съществуването си и сме усвоили цялата им енергия, кодове и Потенциали. И когато накрая сме навлезли в Пространството на Първосъщностното си, най-Висше Аз, тогава сме готови да останем там, колкото е нужно, за да бъдем максимално полезни и служещи с всичко онова, което вече здраво сме закрепили в Себе си, т.е. извървели сме обратния Път до Първородната си Същност. Нейното осмисляне и осъзнаване на възможностите ѝ за самоосъществяване ни дават право на избор дали да останем в Нея и да работим за определена кауза, да поемем конкретна Мисия и да ѝ се посветим, или да продължим Пътя си в Светлината още по-нагоре до пълното Обединение с Първоизточника. Там, където усещането ни за Аз, макар и най-Висшето проявено такова, изчезва напълно. Там, където всяка наченка на индивидуално Съзнание се стопява и Всичко, Което Сме и носим в Себе си, става Част от Първоизточника. И ние го даваме доброволно. И това в никакъв случай не е саможертва, а е Повикът на най-дълбокото и древно, Свещено, Сакрално наше Изконно Начало. Първоизворният Свят Дух – Майката/Бащата на Всичко и Всички. Този Негов Изначален Зов е заложен във всеки от нас, във всяко живо Създание по рождение. И е най-Истинското нещо в нас, а Силата му е безмерна и могъща. Това е, което ни води в безкрайния кръговрат на многобройните ни превъплъщения. Неговото семе, зародишът в нас, в крайна сметка винаги определя Посоките на движение. А те, колкото и криволичещи и дълги да са, накрая винаги ни връщат към Него. Към нашето Първородно Изначалие и Същност. Към Вечното ни Аз Съм Присъствие в Духа и Светлината.

С безкрайна Любов към вас, от Селфидона и Татко Бог

Share:

2 Comments

  1. Когато нещо така дълбоко е обяснено по толкова разбираем начин, е просто грехота да не направиш всичко възможно, за да го постигнеш и да осъществиш Бога в Себе си!

  2. Чета и препрочитам … невероятно , как да опиша пълнотата на усещанията си , на великолепието и обичта , изпълващи сърцето ми ?!
    С всяко едно послание оставяш ни безмълвни…
    Докосване , съпреживяване до неизмеримото и неописуемото изживяване на Същността , живеещо , пулсиращо с нюансите на Аза и Бога в едно.
    Усещане за онзи пламенен живец за цялостност и всепоглъщащото единение с Божествената Първородна частица в теб самия.

    Дълбок поклон и огромна благодарност за Любовта , с която ни обсипваш , Селфидона !

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *