СЪЗНАНИЕ И РЕАЛНОСТ

     Във Високите измерения, всяко нещо, което е по-чисто, по-съвършено, по-автентично представящо Същината и Истинския Потенциал на Изначалния Дух, от самосебе си се налага за норма. Никой не го прави и не го натрапва, а то се самосъздава и внедрява. Това е така, защото там Съзнанието е много разширено, освободено и с Високи вибрации и съответно търси своите съответстващи му, резонантни проявления. И те са в това, което е възможно най-близко до Бога, до Изначалието. Колкото по-Висше е дадено измерение, толкова по-силна е тази тенденция, която се превръща в правило.

     Водещо е Съзнанието. То е това, което търси тъждествено съществуване за себе си и също такива изяви наоколо, в Света, в който пребивава. То не се задоволява с нищо по-малко. По естествен избирателен усет, заложен по рождение в енергията на Същността му, то търси и намира най-подходящата си среда и условия за живот и развитие. Освен, ако няма да изпълнява конкретна Мисия. Тогава то поема определени отговорности и се настройва на такива вълни, че да се справя и оцелява, ако му се налага да бъде в различна от своята естествена среда.

     Съзнанието е много гъвкаво и приспособимо. Но важното е винаги да има спомена за Себе си, да не се губи и принизява. Особено ако идва от Високите сфери и трябва да пребивава в по-ниски, докато изпълнява задачите си. Когато то е будно и знае, помни, има вярното усещане за Себе си, тогава успешно се и справя с това, за което е дошло. Неизбежно се е откъснало от своя Свят, но носи неговата честота и в другия, където е временно и привнася от нея. Едно високоразвито Съзнание съдържа в Себе си всичко онова, което е, и което е постигнало в своето измерение.

     На Земята днес има такива Същества, въплътени в човешки тела, но повечето хора са тепърва пробуждащи се и развиващи се Съзнания, на които предстои да израстват и се учат, да достигат до Висшите сфери на Реалността. Нямайки все още натрупания опит и мащабността на озареното, просветленото Съзнание, те често се лутат, а и объркват, защото все още в тях не е изграден точният критерий за Единствено вярното мерило – Бог. Бог, във всичките Му Проявления и с всичките Му черти, свойства и характеристики. Той не е добре опознат все още от едно такова Съзнание, което занапред трябва да достига Висшите нива на Изражение на Божествения Зародиш, който има в Себе си и да се разгръща и осъществява. Като такова, то трябва да е изцяло отдадено на Единствената Истина, не на множеството половинчати около него. Само така, ако постоянно я търси и следва, ще се развие. Но трябва да е винаги нащрек за евентуални свои грешки и капани, които в ниските Светове съществуват на всяка крачка.

    При човека, една от най-страшните клопки е егото, което е много силно в триизмерния Свят, защото е у дома си. Тук е неговата най-удобна зона за изява и живот. То вибрира в унисон с нея, това е най-комфортната му и естествена среда. Така, както Висшите Светове за едно високоразвито Съзнание. Но там, където се е настанило егото, не може да има Висше състояние на Съзнание. То ще бъде равностойно на вибрациите, които излъчва егото и тъй като те са много ниски, съпоставени с тези в Цялата Божествена Реалност, в този случай Съзнание почти напълно липсва. То съществува и се проявява чрез своята нисша форма, чрез материалното си изражение, което се нарича ум. И този ум е идентичен на енергията на егото. Те са синхронна двойка, която върви заедно и взаимно се поддържат и изявяват едно чрез друго.

      Умът изразява егото, а то – ума. Като скачени съдове. И когато всичко прекарвате през ума си – анализирате, тълкувате, обмисляте, знайте, че действате чрез егото си. И когато пак с ума си вземате решения и правите избори, те са не ваши, на Съществото ви, а на егото ви. И така се въртите все в кръга на ниските вибрации и не можете да проявите Истинския си Аз и Същността си – Бога във вас. Излезте от влиянието на егото и ума и се отдайте на интуицията, прозренията, научете се да разчитате множеството други синхронности и събития около вас, знаците за друг един Свят, които са навсякъде. Развийте усета и сетивността си за него. Работете със Себе си усилено в тази посока. Излезте от стереотипите, от насадените ви чужди вярвания и визии, от наложените схеми и норми на схващания за нещата. Бъдете най-вече чисти, отворени, сензитивни, спокойни, потопени в своята Духовна Реалност, тази, която е вътре, дълбоко във вас. Извадете я наяве, разширете я, потопете се в енергиите ѝ. Чувствайте Любовта, виждайте и живейте чрез Нея и усещайте Светлината, която е постоянно с вас, около и вътре във вас. Разтворете Сърцето си, обичайте, вярвайте. Бъдете смели, решителни, безкомпромисни с пошлото и негативното, с ниското, уродливото, деградивното, измамното и фалшивото. Така ще попаднете в другия Свят, който всъщност е Истинският. Първо този на вътрешното Пространство на Сърцето си, а после ще навлезете още по-дълбоко, ще откриете целия Себе си, ще си спомните Кой Сте и откъде идвате.

    Ще пристъпите в уютните красиви полета на Дома. Ще се Завърнете. Ще почувствате нещо много близко, мило и познато, а после ще го видите и разпознаете. Ще се движите в тунел от Светлина, която отвън навътре ще става все по-силна и ярка. Ще проникнете в Центъра  на Зародиша си, на Божественото Ядро във вас, ще се слеете със собствената си Първородна Искра – тази, която ви определя като неделима частица от Бога. После ще се разширявате все повече и повече, ще поглъщате и добавяте към Себе си още и още Светлина от Божествените измерения.

     През цялото време ще ви води вашето Съзнание, което се задвижва от кода в Сърцето ви. Това, което е кодирано и заложено там, това Сте вие – Истинският. Този код обозначава вас като Същество и Същност, той детерминира и посоките ви на движение и Пътуване в Творението, както накрая и Завръщането ви. Според неговите излъчвания и октави, вие сте това, Което Сте по рождение от Бога. А най-дълбоко в Него, в Центъра на Ядрото ви, е Семето, което ви дава правото и възможността да Бъдете Бог. И това е Първичният атом на Изначалния Дух във вас. Всеки го има, всяко живо нещо го носи и е негова рожба. Миналото на всички ни е ясно и е това – ние сме деца на Първичния Дух и на Бога. Но настоящето и бъдещето си всеки чертае сам според намеренията, изборите и делата си.

     В крайна сметка, човек сам кове Съдбата и Пътя си във всеки миг на Тук и Сега. Ако чува и следва Зова на Изконното си Начало, той ще го води във Вярната Посока към Първоизвора. Но ако го е заглушил от множество притурки и заблуди, от нечистоти и желания, стремежи, цели, обслужващи нисшия му аз, ума и егото, временните му удобства, ползи и интереси, вместо вечните такива, никога няма да разбере и почувства това, за което говорим. Бог и Светлината ще му се струват измислица и утопия. Но всъщност той самият ще живее в илюзията без да знае. Умът няма как да му даде онова, което могат Съзнанието и Сърцето. Но само когато го изпиташ и преживееш, ще знаеш. А дотогава – вярвай, върви и търси Истината, човеко, не стой в заблуди и лъжа! Следвай Повика на Първородното си Себе и Божествен Аз!

     С Обич, Селфидона