КАКВО Е ЕДИНЕНИЕ СПОРЕД ДУХОВНИЯ КРИТЕРИЙ.
ВИСШИ КОЛЕКТИВНИ СЪЗНАНИЯ, ЦЯЛОСТ, МОНАДА
Хората все още не разбират напълно смисъла на понятието Единение. Всяка Божествена категория, в своето Проявление, има Висш Аспект и съответно по-Висш, и най-Висш. И всички те се включват в рамките на Смисъла и изявата ѝ. Същото е валидно и за всяко Божествено качество. Този принцип е включен и в Единението като Божествена характеристика. Единение не означава просто да се обединявате с някого, то не е да се събирате заедно, да общувате и действате като един, без разногласия в името на някаква кауза. Това е част от Единението и не го обяснява в пълнотата и цялостта на Светлинната му Същност, а само в човешката му. Духовният термин Единение означава такова ниво на обединяване и заедност до пълно сливане и доброволно изгубване, претопяване на собствената ви идентичност в името на Цялото, в името на едно общо Колективно Аз, което е по-голямо и по-Висше, съответно е и с такива Цели и Дела. Да се посветиш до такава степен, че да изгубиш своята индивидуалност и това не само да не е проблем за теб, а радост и съзнателно търсен факт. То е Висше посвещение, защото си готов да се обезличиш като човек и като еднолично Съзнание и отделно Същество.
На принципа на Единението, който е естествено състояние и проява във Висшите сфери, се създават всички Колективни форми на съществуване нагоре до Бога – например Монадата. Но Монадата е на базата на родство в Произхода и е процес, който не избирате, така сте родени, заедно, в Една обща Монада, 144 Души. А Единението е доброволен акт на Извисено Съзнание, приобщаване към избрано от Съществото ви Колективно Съзнание, което резонира с вас и е винаги с цел обща работа и служба в и за Светлината и Бог. Разбира се, че вибрациите трябва да са сходни, дори напълно идентични по възможност. И най-малкото пропукване в едно такова Колективно Съзнание и отклоняване от определящата го основна енергия, го разрушава, то губи своята Цялост. Тези форми на Съзнание, за които говорим, всъщност се превръщат в Колективни Обединения, но съществуващи като отделни по строеж Създания в Духовния Свят. Те функционират като живо, обособено Същество, което е с многомерна, по-Висша структура и по-Високо ниво на вибрация, съответно и такова Съзнание. Те са съвкупност от различен брой индивидуални Съзнания, които обаче до такава степен са се извисили, пораснали, че са готови и искат да се обединят. Повече, или по-малко, и колко точно, решава самото Обединение. И когато това се случи, няма прояви на отделност, тя изчезва, стопява се и остава само Цялото, Единното, Общото. По този начин се случва развитието на Съществата от Монадата нагоре до Бог. Има Монадични Сливания и така се образуват Свръхмонадите и другите Обединения на Съзнанието до нивото на Бог, включително. Те се осъществяват по принципа на правата родова линия, която е знак за близък произход и сродност. Но има и друг вид групиране на Същества и техните Съзнания в Светлината, които са на друга основа. Те доброволно избират да се съединят и са от различни Монади, или от други по-Висши Колективни форми на Единение, а не са по пряка родствена линия. Обикновено това са много Извисени Същности и техните Съзнания, които се събират в името на определена Цел и Мисия. Участват в тези Колективни форми, без по същество да напускат Присъствието в собствената си Монада. Монадата е като земните ви семейства, а Колективните Обединения на Съзнание са като семействата на децата ви. Явяват се клон на дадено първоначално семейство. Или пък наподобяват работата, която избирате и вършите в триизмерния свят. Тя не ви отделя от семейството, работите, отивате да изпълнявате задачите си и се прибирате, и това е многократно и постоянно. Разликата е, че тук всичко е обединено от Светлината и е в името на Цялото. Няма физическото разнообразие и разнопосочност, защото липсват лични желания, амбиции, цели и действия, т.е. изцяло отсъстват егото и разделението. Всичко е Волята на Бог, която е всъщност Воля и на всяко Високоразвито и Осъзнато Същество. Включването в различните Задачи и Мисии е доброволно и е според нивото, достигнато от всеки и съответните му възможности.
Има многобройни нива на Единение. Включително и вливането в Бога е абсолютно същият процес. Но всяко приемащо Колективно Съзнание има правото да отсява и решава кое друго е готово да се слее с него. То с огромна Любов и радост приема нови, стига те да са на този етап. Никога не може да бъде подведено, защото е твърде Извисено, Мъдро и знае. Тези, които се присъединяват към Колективното, също са безкрайно щастливи от това.
На този принцип смятахме, че ще построите своите Духовни групи и общества на Земята за работа в името на Светлината. Но човечеството не е на това ниво, за съжаление. Затова и трудно става цялостната ви промяна и развитие. В общност се израства по-бързо. Енергиите на обединените по-напреднали, близки като вибрация до вас Съзнания, ви дърпат нагоре. Всяко дърпа следващото. А това Същество, което е с най-Висше Съзнание, определя цялостната характеристика на тази Общност и е носител на най-съществените нейни свойства и черти. И дори Сана и Званието му в Светлината категоризират Цялата сформирана група от Съзнания и определят Нейната Същност. Не става дума, както е при хората, за водачи, лидери, или учители, а за доброволен отказ от своята индивидуалност и идентичност и приобщаване изцяло към Колектив от Съзнания. Там ти вече не съществуваш като отделност, няма те като такава. Има го само Общото и ти участваш в него и си привнесъл своята Светлина, енергия, знания, Любов, опитност и всичко останало и те оживяват там. Ти не изчезваш, а те има точно с това и то е чест за теб и за всяко Същество. Но за да се постигне това, е нужно наистина Извисяване на Съзнанието и самото Същество. А когато става въпрос за човек, той на практика трябва да е унищожил в себе си човешкото и на негово място да е изгряла Божествената му природа и да се е разгърнал изцяло Духът.
Егото се вихри на Планетата и не позволява все още на хората да постигат такива Обединения. Там, където ги има, е в резултат на много работа за справяне с него, осъзнатост и самодисциплина. Съзнателно доброволно посвещаване на индивида в името на обща Цел и Мисия. Изисква се голяма всеотдайност и реално случило се Осъзнаване, както и постоянно самонаблюдение за самоконтролиране изблиците на егото. Всички имаме такива опитности със случаи, когато нечие его ескалира. Започва бунт и поема по свой Път. Това е избор, който предопределя съдби и Пътища и е естествено право на всеки. А и Цялото го приема смирено, спокойно. То знае Истината и не си позволява да се намесва. Опитва се в началото да обясни, защото е наясно, че е илюзия, понякога с тежки последствия, но това се разбира от заблудените след време. И тези грешки не касаят толкова физическото съществуване, а Духовната Мисия и Задачите, с които Душата на даден човек е избрала да дойде на Земята, с отговорностите, които е поела в Светлината пред всички. Тежкото не е тук, докато сте човек и в материалния Свят, а после, когато разберете какво сте направили. Вие сте се понесли по заблудата и сте се отклонили, или провалили в изпълнението на своята мисия и обещанията, които сте дали в Светлината. И когато се върнете в Духовния Свят, сами се съдите за това, не го прави Бог, нито пък някой друг.
В Светлината собствените ви Души отсъждат и вземат решения. И тъй като те са с по-Високо Съзнание от това на физическите ви същности (личността-човек), сами разбират своите грешки и страдат. Никой не наказва Душата, прави го самата тя, изолирайки се в дълъг самоанализ и последващо учене в Светлината. Учителите и наставниците там само помагат, но не съдят и никой никого не наказва. Всичко е според Божествения Закон, каквото сееш, това жънеш. Съди сама себе си Душата ви, а това, повярвайте, е най-голямата драма, а и болка в Духовния Свят за всички. Драма за Душата ви, болка за нас, да видим Души, които се разкъсват и страдат за своя пропилян шанс да израснат в поредния си човешки живот. А какво да кажем за настоящия, в който много от вас са предвидили за себе си Възнесение, а сега са в илюзията и подвластни на своето его. Безсилни сме да променим нещата, защото тя, Душата, сама трябва да измине Пътя на Осъзнаването. Такъв е Законът на Бог. Любовта е там и е за всички, но точно затова нейните високи вибрации карат тази Душа да се разкайва, а не чака опрощение от никого, дори и от Отеца. Толкова Високо е Съзнанието ѝ, както и Мъдростта, и Силата! Душата е наясно и е най-точен свой съдник и го прави с огромна Чистота, дълбочина и смирение. Човекът, приживе на Земята, не е успял да прояви тези нейни качества, но в Духовния Свят тя вече не е обременена от човешките си добавки, характер, его и личност и го прави с невероятна лекота. Тя иска да даде своя принос в Общото, но знае, че трябва първо да мине период на обучение, промяна и израстване там. След това идва време за вземане на решения и нови задачи. И тя, по силата на кармичния закон, ще трябва отново да се роди на Земята, за да отработва карма и донаучава уроци, несбъднати планове и стремежи отново да следва. Подготвянето е дълго, Душата тръгва с вярата и искреното желание да се справи, но тук, в материалния Свят на Земята, често друго излиза. Да, трудно е, знаем, хиляди капани ви дебнат, такава е триизмерната реалност. Но оправдания не са нужни, особено, когато е имало кой да те спре и посочи заблудите ти и грешките на неосъзнатото его. Душата не помни, щом вече влезе в тяло, обхваща я т.нар. вродена амнезия и тя не е случайно дадена. Това е изпит, в който трябва да покажеш какво си научил и дали ще направиш същите грешки. Създават се подобни обстоятелства и условия в твоя живот, а и често се включват същите хора (Души) в него, за да се види как ще се справи твоята Душа. И това може да се повтаря до безкрай. Само, когато безупречно научиш урока и недвусмислено го докажеш, минаваш напред в своята Еволюция в Светлината.
С много Обич към вас,
Селфидона, Архангел Метатрон и Санат Кумара
