• Архив

БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП НА ТОВА ДА ЖИВЕЕМ
ТУК И СЕГА

 

 

    Стана много популярно да се твърди, че няма бъдеще и минало, а само настояще, че съществува единствено моментът Тук и Сега и това масово се използва като терминология, вече се превърна сякаш в клише. И се прави амбициозно и демонстративно от всякакви хора, обявили се за духовно прогледнали. А първоначалният смисъл, изворът на това твърдение, остана някъде забравен. Изопачената му версия и вариант са тези, които се разпространяват. В този постулат има изключително дълбоко Божествено съдържание, но то най-често се пропуска и се хваща, дори само се докосва повърхността, но не и Истината.

     Творението е сфера и човек с всичките му прилежащи Духовни Аспекти (Душа, Висш Аз и т.н.), заедно с физическото си проявление, съществува в нея. В Центъра на сферата са Бог и Духът – Изначалието, откъдето тръгваме всички. Живеейки своя човешки живот, или когато сме в Астрала, в Светлината, под формата на Душа, в Свръх-Душата, в Монадата, или другаде, ние се движим по окръжностите на тази Сфера във всички посоки – и хоризонтално, и вертикално, и постъпателно, и т.н. Във всеки момент сме в някоя нейна точка, според изборите, които сами правим. Но винаги сме и ни има, присъстваме. И винаги сме онази Частица от Бога, която ни детерминира като Негово дете, рожба, наследник, изразител и прочие. И това е константа, не се променя, без значение дали външно, във физическия Свят е ясно и видимо, или осъзнато. То не зависи от това дали ние помним, или не, то е реален факт, по естеството на Сътворението и Родството ни.

     В сферичното пространство, минало, настояще и бъдеще протичат едновременно. И от тази позиция, да се възприемат заедно във всеки момент от която и да е негова точка и да се обозначават като Едно Тук и Сега, е оправдано. Но от гледна точка на движението от и към Центъра (Бог) и пребиваването в Него след сливането, това Тук и Сега има Начало и Край, следователно минало и бъдеще. А самото то – придвижването, остава като настояще, докато не сме се завърнали в Първоизточника, в Центъра на Сферата. Докато все още пътуваме в нея, ние сме Тук и Сега, но имаме минало и бъдеще и го знаем. То е онова, което ни ражда, сътворява и приютява във Вечността, в Божественото Лоно. Но пак не е завинаги, защото дори и Тя – Вечността, има начало и край, независимо колко продължително е времето между тях и колко разтеглено е пространството, в което се случва настоящето, нашето Тук и Сега.

     Само Безкраят няма граници, само той е отвъд Всичко това, отвъд Древността, отвъд Вечността, отвъд всяко Пространство и дори отвъд Безвремието. Той е навлизане в най-дълбоките Първични недра на Изначалието в Ядрото на Духа. Той е цялостно сливане с Духа и превръщане в част от Неговото Изконно Първично Съзнание. Това е претопяване, Завръщане в Центъра, в Началото и Зародиша на Абсолюта. Тогава няма Тук и Сега, няма Вечност, нито Древност, само Свещената вибрация на Първоизворното Съзнание и Неговото Дихание.

     Нашето минало е Бог, присъствието ни в Неговата Цялост преди да се родим като отделна Искра, поемаща Пътя на изследване и опознаване на Творението, както и Себе си. Цялото това Пътуване в Съзиданието е всъщност настоящето ни, което винаги е различно, защото зависи къде сме, под каква форма (материална, или Духовна) и какво правим, според собствените си решения и Посоки, които поемаме. А бъдещето на всички ни е едно и то отново е Бог. Защото краят на Пътя е ясен – той винаги е Завръщане в Бога, така, както и началото, т.е. миналото ни, което също е Бог.

     Най-ясни и безспорно обозначени са точно миналото и бъдещето ни. А настоящето не е, защото зависи от нашите избори. Там ние сме творците и създателите. Затова е изключително важно какво правим във всеки миг. Какви са мислите, чувствата и делата ни. Мотивите ни и Пътеките, по които вървим, както и целите, които си поставяме. Но в нас винаги присъства Божественият ни произход, Зародишът, семето, което ни дава живот и ни определя като това, което Сме – Богове в действие, в Път, проявление и реализация.

     Миналото и бъдещето ни са онова, което ни характеризира. Без тях ние сме никои, не би ни имало, не бихме съществували. А още по-малко пък да се изявяваме и себеосъществяваме. Да отречем значимостта на миналото и бъдещето е все едно да отречем Бог. А също и Себе си като Негови творения. Да зачеркнем и да се откажем от Всичко онова, което всъщност Сме и носим по рождение. Означава да изтрием от Съзнанието си Първоизвора на Всичкото, Което Е, да спуснем завесите и да потънем в мрак. В пълна заблуда и невежество.

* * *

     Не само, че има утре, но и то е прекрасно! И не е фантазия, нито илюзия, защото е Бог! Може ли Той да бъде заблуда и утопия?! Не, Бог е Единственото Истинско и Реално съществуващо Нещо! Затова и ние сме реални, защото Той е в нас! И да живеем Тук и Сега, означава винаги да сме осъзнати в Бога, движейки се в сферата на Неговото Безкрайно Творение, независимо в коя точка от нея сме и в какво временно превъплъщение. Ние във всеки миг сме Негово Проявление и миналото, настоящето и бъдещето ни се преплитат във взаимосвързани во веки нишки, които образуват сферата на собственото ни съществуване, в която Центърът сме ние, нашият Аз, Божественият, Искрата, дадена ни от Духа чрез Бога при раждането ни в Извечната Светлина на Първоизточника.

     Всички малки сфери на Съществуването ни формират Голямата Единна сфера на Творението. Малките се движат в Голямата и пътуват към Центъра ѝ, където се сливат с нея. Тя е Вечно Съществуващата. Тя е Домът ни, а Бог е Началото и Краят на Пътя ни. Оттам тръгваме и там се прибираме. После пак може да се родим като Нова Искра, но тя вече ще е друга, няма как да бъде абсолютно същата като предходната. Защото в нея ще са заложени Нови кодове, тя ще си постави други задачи и цели за постигане чрез Новото си Пътуване в Творението, което вече и то самото е еволюирало, пораснало и се е променило, благодарение на всички Искри, които тръгват и се Завръщат, обогатявайки го с опита, през който са преминали. И така от Първоизвора постоянно се отделят Искри, поемат на Път, а други се Завръщат. Необятен кръговрат и растеж, движение и израстване. За нас – Искрите, за всички, за Цялото и за самия Бог. Той също се разширява и развива и съответно постоянно твори и създава, допълва своето Творение. Така то е във вечна динамика на самоусъвършенстване и развитие.

* * *

     Човек не може да живее само в настоящето, както и не може да е само в миналото, или в бъдещето. Защото във всеки наш момент Сега, присъства и е включено цялото минало, както и всяко днес се явява като наше минало в бъдещето. А всеки нов момент Тук и Сега вчера е бил всъщност твоето утре. Затова е твърде ограничено да твърдим, че съществува само днес и няма вчера и утре. Напротив, всички те са съчетани в Едно Цяло, образуващо Тук и Сега и са еднакво значими и важни. Без минало и бъдеще няма настояще. Всеки миг от вчера те е изграждал и довел до днес, а всеки миг днес определя твоето утре, което в следващия момент ще бъде за теб Сега. Така че не мислете, мили хора, че само настоящият момент е важен. Животът е низ, броеница от такива в Тук и Сега, и като нея образуват кръг от безкрайност. Което и топче от тази броеница да вземете, то е част от вас, от вашия живот, от Вечното ви съществуване в Творението. И всяко носи и има своя смисъл и място, точно определено значение и принос в цялостната подредба на броеницата. Ако някъде тя се скъса, нарушава се правилният ред на последователност, която всички нейни топчета изграждат.

     Връзката между минало, настояще и бъдеще никога не трябва да се къса и прекъсва. Тя е свещена в житейския Път на човека. Тя определя принципно мястото му в Битието изобщо, в Божествената Реалност и Цялостното Творение. И тъй като човекът не е сам и изолиран в това Единно Цяло, всеки човешки Път и живот е значим и за Него, рефлектира върху Всичко и Всички. Не може да се затвориш само в настоящето, както не можеш да го направиш и само в миналото, или само в бъдещето. Защото в Творението нищо не е в застой, а постоянно се движи и променя с бързи и скоростни темпове. И във всеки момент, откъдето и да минаваме, през каквито и да е събития, лични, или обществени, трябва да сме наясно, че те са свързани с Цялото. То ни влияе, както и ние на Него. И всеки е призван да носи своята отговорност, независимо дали го осъзнава, или не. Така повелява Бог и на този принцип се гради Творението. И според това дали го разбираш и поемаш собствените си обязаности и задължения, се считаш за осъзнато Същество, или не.

     Да сме винаги в Тук и Сега, но без да забравяме миналото и бъдещето. Защото всички те заедно сътворяват Великолепието и Красотата на живота ни. На прекрасното ни Аз Съм като Божествени Създания, знаещи Смисъла на собственото си Присъствие и рождение от Бога. И нека вървим по вълшебните Пътеки на Битието и Творението с благодарност към Духа, нашия Създател и бъдем Неговите Съ-творци и достойни наследници във Величието и Славата на Единното ни, Общо съществуване. Да сме изпълнени с блаженство и радост, с благодат и хармония, във Вечността на Всичкото, Което Е, дори и отвъд Него – в Безкрая.

     С Обич, Селфидона

 

Share:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *