ПРОСТО ВЯРА, ИЛИ ИСТИНСКО ПОСВЕЩЕНИЕ.
ПРЕМЕСТВАНЕ ЦЕНТЪРА НА АЗА В СЪРЦЕТО

     Само Вярата в Бога е нищо, само тя не стига. Истината е в пълното посвещаване, отдаване на Бог. Другото е просто човешка илюзия. Много хора мислят, че е достатъчна Вярата им, за да тръгнат към Него и да вървят по Пътя. А това е само началото, то е пусковият механизъм на различаването ви от тъмната маса на неосъзнатостта. Първата ви стъпка на опита да се оттласнете и откъснете от невежеството и да спрете пропадането надолу. Единствено Вяра не стига обаче, за да се случи това. Нито пък, за да се измине дългия Път на трансформацията, водещ до пълното Пробуждане и Осъзнаване. Колкото и добри дела да провокира във вас вашата Вяра, каквито и промени да предизвиква в живота ви, както и нови нагласи, настройки и възгледи, към каквито и Духовни знания и практики да ви насочва и подтиква, тя не е достатъчна. Тя винаги ви прави донякъде отделени от Бога, т.е. вие вярвате в нещо, което е друго, различно от вас и е някъде далече. Само Вярата не ви дава пълното Единство с Бога, тя ви ограничава и ви отделя в някаква степен. Вие вярвате в нещо/някого, когото считате за Висшата Сила (Същност), движеща Всичко и Всички. И която съответно винаги  знае и може, ръководи чрез най–Висшата възможна разумност Цялото и Всичкото, Което Е, а и го сътворява, създава, изразява и променя. Която определя законите, по които се структурира и осъществява това Всичко. Но Себе си не виждате и не поставяте в Нея, вас там ви няма, вие сте нещо отделно, което трябва да следва, да се съобразява и едва ли не дори подчинява на установените от тази Същност, правила. Вие се доверявате напълно на нейната Уникална и Универсална Сила, възхищавате ѝ се, приемате я без съмнения, но чакате. Очаквате именно тя да движи нещата. Та нали е Могъща, Вездесъща, а и Творението е нейна рожба, съответно и отговорност. Знаете, че се справя безапелационно и винаги по най-добрия възможен начин за Цялото и за всеки. Изпълнени сте с Вяра, доверие и очакване, но не и със Съзнанието за партньорство и принадлежност. Не слагате Себе си като Пълноправен партньор в делата ѝ и не се възприемате като неделима част от нея.

     Да, Бог е Велик в деянията, Мъдростта и Любовта си, в Мощта си и всичко останало, което прави и което Е. Но Той никога не е предвиждал вие да бъдете изключени от този Процес, за който и аспект от него да става дума – за по-мащабните, или за по-дребните му проявления. Всъщност малки такива няма, всички са еднакво значими и участието на всеки е абсолютно важно и естествено по принцип, по презумпцията на вашето раждане и битие. Вие сте съставна част от Цялото, от Бога и това е непроменяемо, ако сами не изберете и не решите да се откъснете и не го сторите. Докато не сте го направили все още напълно, винаги има енергийни нишки, които ви свързват с вашето Първородно Изначалие, Бог, Духа и Всичкото, Което Е, независимо дали го осъзнавате, или не и дали сте го забравили, или помните.

     Дори и това, изцяло да се доверявате на Бог, което е всъщност и по-Висша крачка от самата Вяра в Него, пак не ви поставя в Истинската Духовна позиция. Единствената такава е пълното ви себеотдаване и посвещение на Бога, така че всичко останало да избледнее и накрая да изчезне от полезрението на вашето човешко присъствие. Всичко друго да се омаловажи и смали до такава степен, че в един момент то просто да не съществува за вас. Да не ви привлича и занимава, да не го забелязвате и да не му отдавате никакво значение, както и да не ангажира вашето внимание. А за всичко това се изисква огромна Любов към Бога, която се ражда от най-дълбоките недра на Съществото ни, което безусловно и безпределно възлюбва Бог, осъзнавайки своята Слятост и Родство с Него. Спомня си напълно Свещеното си Първородство в Духа и Святия си Произход и му се отдава безрезервно, без остатък, загърбвайки и дори заличавайки всичко останало в живота си. Защото това е Смисълът на съществуването, както и Целта. Пътят, движението в Творението, опознаването, помъдряването и абсолютното разтваряне за Любовта и разгръщане на Цялостния ни Божествен Потенциал и заложби.

     Не казваме да изоставите човешките си дейности и живот, а да им придадете Нови Посоки и Нов тип реализация с промяна на фокуса. И той да е Божественото ви Начало, което ви води и направлява в тях в името на една по-Висша форма на собственото ви съществуване. Свято е всичко, което правим, щом е осъзнато като наше Божествено Проявление, щом се възприемаме като Бог в действие на Земята в човешко тяло. Тогава и най-обикновените ежедневни и тривиални неща стават Свещени. И те всъщност са такива, защото важна е енергията, която влагаме и Съзнанието, с което ги вършим. Всичко, посветено и отдадено на Духа, наречено за Него и в Негово име, е Чисто и Свято. Дори дейности като почистването на стаите, бърсането на праха, миенето на чиниите и други подобни. А грижата за Себе си, за тялото, за здравето и външния вид, са съвсем на мястото си в ресора на вашите Свещени дейности. Защото вие, човекът, сте материята, чрез която се изразяват Бог и Духът. А за тях всичко трябва да сияе и блести в Съвършенство, Красота и Порядък! Така, както е в измеренията на Светлината и в Центъра на Първородния Извор. Ние придаваме Святост на всичко със Съзнанието си, чрез неговия фокус, обхват и насоченост, както и с Вечната Любов, извираща от Сърцето ни. Когато вършим всичко с тази Изначална Любов и безусловна Чистота, нещата наистина са Божествени.

     Трябва да си направил в Себе си категоричния и недвусмислен избор и да живееш този избор, а не само да присъства в Съзнанието ти. Нещата не стоят така – изразявам намерение, искам, избирам нещо, поръчвам го и чакам да се случи. Ти сам го градиш и сбъдваш, човеко, не друг, това трябва да проумееш. Конкретни действия са нужни в тази насока, дела, решителни и безкомпромисни крачки в името на твоя избор. Реално Посвещение, а не просто решение да се посветиш. Разликата между двете е кардинална и съществена, огромна. Истинското посвещение е дори не само това да превърнеш избора си в Съдба и начин на съществуване. То е отдаденост до сливане, до пълно обезличаване на индивидуалния ти личностен и самостоен човешки аз. То е чувство за абсолютна пълна Принадлежност към Едно Цяло, което е в теб и ти си в Него и си пълнокръвния му Изразител. Ти си То и обратното, без никакви разлики. И го знаеш и живееш, проявяваш го безкомпромисно във всеки миг от Вечното си Присъствие в Творението.

     Целият ви Потенциал, човешки и Божествен, съчетан в едно, трябва да е насочен и фокусиран само и единствено към Бог. Към онова, което определя и характеризира Духа и го проявява Тук и Сега. Към всичко, което изразява и осъществява Божественото Начало и Неговата Абсолютна Истина. Така вие ще се насочите към развитие на вашето Съзнание и разтваряне за Любовта. За автентичното възприемане на Мъдростта и Универсалното Единно Знание. Без техни имитации, тълкувания и предположения, както и фалшиви изяви. Само пълната отдаденост на Бог ви гарантира всичко това. Осигурява ви Път без капани и илюзии, без заблуди и грешки. Чист, светъл, директен до Бога. Вливане чрез Потока право в Сърцето, в Центъра на Божествеността и Изначалието. Без примеси и добавки, а в Самородна Чистота. Тогава Блясъкът е Истински, а Светлината най-ярка и с възможно най-високите вибрации.

     Всякакви други обиколни Пътеки ви завличат в тиня и трънаци, където дебнат всевъзможни последващи варианти на вашите посоки и начинания. Те винаги ви отдалечават още и още от Центъра на Потока и от Истинския Път, докато вие вярвате, че вървите с Бога, или към Него. За човеците изкушенията са безбройни, манипулативните нашепвания на егото са силни и отчетливи, по-ясно доловими от вас засега от шепота на Душите ви. По-познати и реални, затова и вие тръгвате след тях. Все още не умеете да ги различавате. Смятате, че само намеренията ви са достатъчни и щом те, според вас, са ви въвели в Духовността, следващите етапи автоматично ще се случат, едва ли не от само себе си. Според вас е достатъчно да изразите такова желание и Пътищата ви се отварят, за да се слеете с Бог и Духа. Считате, че Вселената моментално откликва и Тя върши всичко останало, вие не трябва да правите нищо, освен да възнамерявате и желаете.

     Това е поредната огромна заблуда на човешкото его и до голяма степен и дело на тъмните, които се опитват всячески да ви попречат да видите Истината. За тази цел използват дори „светли“ и „духовни“ по общоприетите представи, методи. Но те са само привидно такива и са още по-злостни от явно лъжовните, защото им се доверявате, невиждайки маските им. Привличат ви с красиви думи и фрази, с украсени лъскави опаковки, но вътре съвсем празни. Човекът е свикнал да възприема външното по-лесно от вътрешното и то във всякакъв аспект. Не само на принципа: „Око да види, ръка да пипне“. Външно е всичко, което се предлага в Света, а не е родено в Сърцето. Докато възприемате чрез ума, който анализира, съпоставя, сравнява външните неща и ги складира в себе си като арсенал от познания, вие все ще сте в този външен Свят, дори и да се опитвате да се фокусирате навътре в Себе си. Там не можете да влезете с ума и с опита, който той ви осигурява, нито с неговите умения и знания, колкото и големи да са те според човешките критерии за това. И най-големият, велик ум не е в състояние да ви даде Истината. Защото той винаги ще тълкува, интерпретира и прави заключения на базата на всичко онова, което знае и познава. Той няма други функции и възможности. Те се изчерпват дотук.

     Затова все ви казваме, че колкото и информация да натрупвате, както и да я подрежда вашият интелект, колкото и голям да е той, Истината винаги ще стои някъде встрани и ще чака да я откриете. Да я видите Цялата, Автентична и неподправена. С ума, Тя постоянно ще е раздробена, накъсана, ще сте познали вероятно части от Нея, но никога Цялата. И ако тръгнете да се ръководите от тези нейни отделни късчета, все ще грешите, защото няма да имате пълната картина, а само малки щрихи.

     Цялостният обхват се постига единствено чрез Сърцето, когато то замести напълно ума ви във вашите възприятия. Когато всичко онова, което досега правехте с ума си, започнете да вършите със Сърцето. Там процесите са доста по-различни и вие ще се убедите в това, когато се случи. Щом Центърът ви се премести от ума в Сърцето, вие започвате съвсем нов етап от своето съществуване. Живот в и чрез Сърцето. Спират анализите, сравненията, тълкуванията и се разгръщат Любовта и приемането. Чистотата, радостта, блаженството. И спирате да питате и да се чудите, защото знаете и виждате всичко. И престават да ви вълнуват теми като какъв е смисълът на човешкия живот, как да постигате здраве, да живеете щастливо и хармонично, в мир със Себе си и другите и т.н. А въпроси като тези как да бъдете успешни и реализирали се хора пък съвсем отпадат и ви стават смешни, защото на фона на това, което откривате, те наистина са нищожни. Та вие се осъществявате като Дух и Божество, като Същност и летите от вдъхновение и възторг, понесени на крилете на Вечността, на дълбокия вътрешен Духовен екстаз, на онова съприкосновение и сливане с Бога, за което човешки думи няма, за да бъде описано.

     За каква земна житейска реализация изобщо може да става въпрос?! За какви успехи?! Дребни, малки и жалки, внушени от триизмерния Свят фрази без Истински смисъл и съдържание! Празни идеи, стремежи и цели в безпътицата на човешкото его и водените от него изкривени амбиции, както и всякакви други подобни категории и начинания. Шутовско представление, което вече остава без зрители. Защото хората порастват и виждат колко жалко, изхабено, ненужно, дори пошло, деградивно и манипулативно е то. И най-естественото нещо, което следва, е да го изоставят. Нови кълнове са пораснали в тях, нови разширени виждания и кръгозор, нов светоглед, който търси своите ответни прояви и дестинации. Има нужда от своята изява и реализация и синхронните му постижения са единственото, което може да го удовлетвори. Всичко друго е несъвместимо с него, остаряло и вече дори вредно, затова и бива отхвърлено.

     Да възприемате със Сърцето и да живеете чрез Него, не означава да се отдадете на вашите човешки емоции и чувства. И с емоционалността си да мерите Истината. Така още повече ще затънете в заблудите. Не означава да включите на вълна емоции и да се осланяте на тях. Да им се доверите и разчитате на тях, чрез това да обяснявате и определяте своите мисли, дела и най-вече възприятия. Емоциите са вторият опасен капан след ума в процеса на човешкото Духовно израстване и отново не ви въвеждат в Истината, а ви карат да се ръководите от личните си предпочитания и симпатии, както и от индивидуалните ви чувства и усещания. А те не са Божествената Истина, а вашата такава, която е изолирана от Абсолютната и се базира на изградените ви представи за нещата. Точно от това се стремим да ви предпазим, а вие най-често се въвличате в човешките си емоции. Свързвате думата Сърце с емоционалните си пориви, изблици, вълнения, впечатления и преживявания, които дават превес на едно, или друго и ви карат да харесвате, одобрявате, приемате някои неща, а останалите не. Това е възможно най-грешният подход, тъй като той обслужва разделението, а не Единството и отново е плод на човешкото его, а не на Духа във вас. Когато говорим за Сърцето, имаме предвид онзи енергиен Център във вас, който е Изразител на Божествената ви Същност и е Ядрото на Съществото ви, в което са заложени всички възможни кодове на вашето Изначално Първородство. Приканваме ви да вникнете в него, в това, което то носи и ви дава като Потенциал и характеристики на Аза. Тях да разгръщате и чрез тях да се ориентирате и живеете. Само те да бъдат ваше мерило и критерий, както и Пътеводител.

     И така, мили хора, дойде Новият етап на нашето Ново Време, в което прекрачихме. Вече не сме на Прага, а навлязохме по-навътре в енергиите му. И там всяка вибрация е код, който призовава за Нов начин на живот и себеосъществяване. Внедрява се в нас чрез потоците Светлина, които ни обгръщат и проникват в Съществата ни. В телата ни, в Аурата, чакрите, тъканите, клетките, атомите, във всяка енергийна и материална частица от нас. Материя и Дух все повече се обединяват и сливат и Центърът на нашето съществуване и Аз се измества. Той вече е в Сърцето, в удивителното поле на Сакралното Пространство на нашето Вечно Божествено Сърце. Там, където е Първородната ни Същност, Светлина и Изначално Себе. Там, където са Бог и Първичният Свят Дух, в своята най-Чиста и Автентична първоначална форма. Там, където е Всичкото, Което Е. Древни и вечни, нека станем отново Едно с Него и се устремим към Безкрая.

     Селфидона и Татко Бог