Вик за Пробуждане

ВИК ЗА ПРОБУЖДАНЕ

(Съкровената изповед на един Висш Дух,
инкарниран на Земята)

Уморих се от човешкото его, фалш и суета,
от постоянните им капризи, претенции,
от хорската притворност, куртоазия и лъжа,
от непрестанната алчност, съревнование и луд, празен бяг.
Препускат по тази красива Земя,
но не знаят накъде и защо.
Все консуматори без Любов, без Сърца.
Притворни, фалшиви, в измислени житейски филми вървят,
все драми, все битки за надмощие и власт,
за слава и лъжовна чест.
Без Истината и Бог.
Без Мъдрост и Чистота.
Какво още ще създадат?!
Какво могат тесни, закостенели умове да родят?!
А на Вселената да дадат?!

Уморих се…

Уморих се и сякаш вече не искам да бъда човек
в този тъй материален, дуален Свят.
Трудно е да живееш и се впишеш сред тях,
но трябва да бъдеш приет,
за да можеш да устоиш и нещо да промениш.

Раздавайки Себе си –
Любовта, Мъдростта, Силата, толерантността,
да си изпълнен с разбиране, нежност и топлота.
А когато навлязат в тежко нехайство,
злоба, ненавист, пошлост и мрак,
с Меч от Божествена Истина и Любов да отсичаш,
Душите в Светлина да обличаш.

Да спасяваш това, което остава от тях,
от Зародиша Вечен, искрящ,
от Божествената им Рождествена Част.
Да ги Завръщаш към собствената им красота,
която забравят, хабят, а някои не знаят, че имат дори.
Към вътрешната им Същност,
която зове ги и за Промяна крещи:
“Ти не си това, човеко, разбери!”

Ти си Бог!
Бог по Естество и Принадлежност!
Бог по Зачатие и Родство!
Ти си Бог, спомни си!
Дойде тук да го Проявиш
и тази Планета, и другите хора да Осветиш.

Небесната шир и Безкраят са твой Дом,
а не малките сгради, които по земната твърд ти строиш.
Все по-широки, високи, огромни някои даже градиш,
към широта уж се стремиш,
но проумей, че всичко това не е отвън, а е в теб.
Не търси го навън, там е илюзия то.
Ти самият си широта, дълбочина и Висота.
В Съзнанието ти е дадено, въплътено,
в Сърцето, в твоята Душа и в Същността.

Спомни си!

Върни си Божествеността!
Тя е твоя по Произход и Род!
И тогава всичко ще се промени,
и това, що в Света навън търсиш ти,
ще откриеш в Себе си,
съкровено скътано и пазено дълго там,
за да излезе, да избухне и се заяви!
Да залее тебе, хората, Земята, Всемира дори,
с най-величествените Дарове, що носи твоето Същество.

Съкровищница безценна и Вечна всъщност Си ти.
Сам я отвори!
И в този Свят и Вселената я изсипи.
Бисери ярки, диаманти красиви, сияйни в невиждани цветове!
Тонове, звуци нечувани, високочестотни, величествени –
Песента на твойта Душа.

Ела, братко мой!
Хайде да слеем Сърца и в Светлина
да преобърнем живота на тази Земя!
Рай Небесен, Божествено чист,
Благодат, Изобилие, Радост,
Благост и Мир!
Во Веки Веков!

Тъй, както Бог завеща ни
и от Време оно̀ Той отреди!

С много Обич за всички вас,
Селфидона