КОЛЕКТИВНИ, ИНДИВИДУАЛНИ СЪЗНАНИЯ, ДУША, ЧОВЕК
Вашата многомерност се изразява в това, че можете (и го правите, ако искате) да присъствате в различни, независимо колко на брой Висши Колективни Съзнания едновременно, без да губите своята идентичност. Но не тази, човешката, с която се отъждествявате, а онази на Първородната ви Същност в Духовния Свят, която винаги остава, независимо къде и под каква форма се проявявате. Това означава да запазвате индивидуалността си, макар че тя изобщо не може дори да се нарече така. Този термин е земен, но той донякъде дава по-ясна представа на хората за какво говорим.
Чрез своята Първородна Светлинна Същност и вашето Божествено Ядро, вие сте в такава близка родственост по Произход със Същността на другите, участващи в тези Колективни форми на Съзнание, че всъщност винаги чрез Себе си, проявявате и Тях, т.е. всеки е равнопоставен изразител на Цялото, в случая на даденото Колективно Съзнание. Така, вие имате възможност да бъдете своята индивидуалност, но същевременно сте и тази на Цялото, която пък от своя страна е и идентичност на всяко отделно Съзнание, включено в Него. Никога, нищо не се губи, просто формата на изражение е различна, не такава, с каквато сте свикнали и познавате на Земята.
Този начин на Проявление обаче също съществува до определено ниво. В още по-Висшите, постепенно индивидуалното Съзнание става все повече носител на Колективното и така вашето се прониква с другите, размива се и в един момент изчезва, сливайки се с тях, защото то вече не е необходимо под своята лична форма на съществуване. Тя става напълно излишна, нецелесъобразна и никой дори и не се стреми към нея, точно обратното. Вие пак сте индивидуалност, но вече онази, другата, която се е оформила като Същност, белег на Цялото, в което участвате. За вас е най-естественото нещо да бъдете тази идентичност, да се отъждествявате с нея и да я изразявате. Вие изцяло сте се слели с нея. Можете да проявявате Същността на всички Колективни форми, в които сте включени, ограничение няма, защото сте многомерно Съзнание. Те винаги обаче са сродни и близки, понеже, колкото са по-Висши, толкова повече изчезват разликите, а и разнообразието на Проявленията им се стопява, докато остане само Светлината и Бог. Все по-чистата Висша вибрация на кохерентната Единна Светлина, в която, колкото по-нагоре се движи Съзнанието, накрая се превръща в самия Първоизточник. То, следвайки Нейните октави и нива, впоследствие също се влива в Него, в Първоизвора, в Началото и Края на Всичкото, Което Е. По този начин се Завръщате там, откъдето сте тръгнали, където сте създадени и родени. И сливате своето Съзнание с Единното Първородно такова, от което всъщност вашето е откъснала се Част, тръгнала самостоятелно да опознава Себе си и Творението, да комуникира с други производни на Първичното Съзнание, но без някога изцяло да губи Изначалната връзка.
Откъсвайки се от Твореца Създател, вие първо се отделяте от Него като някакво Колективно Съзнание, обособена част от Голямото Единно Цяло. Спускайки се надолу, все повече губите колективните и многомерни Притежания на Съществото си и придобивате лична индивидуалност и ограничена измерност.
Душата се явява точно такъв вид резултат от този процес. На един етап от развитието си в посока към материалния Свят, вие оформяте като индивидуална Душа, отделяйки от Монадата, част от Себе си, от Съществото си. И този ваш отделѐн фрагмент се превръща в и ражда като ваша Душа и поема своята роля. Преди това не сте съществували в такава форма. Когато Съзнанието ви реши да се откъсне от Колективното и да слезе на Земята като човек, тогава именно вие придобивате Душа. До този момент сте били част от по-Висшите си Проявления, за които говорихме досега. От гледна точка на човека, Душата е едва ли не най-съвършеното му Божествено Изражение, но от позицията на Духовните структури в Светлината, Тя съвсем не е това. Има по-цялостни и автентични носители на Бога от Нея и това са по-Висшите ви Аспекти, Колективните ви форми на Съзнание, в които присъствате – Монадата и останалите нагоре до Бог, включително. Душата е само началото, първата брънка във веригата, свързваща човека с Бог. Ако погледнем мястото ѝ от позицията на Единното Цяло, т.е. от нивото на Бог, Тя е последното Негово проявено зрънце Духовност и антиматерия, преди да се роди материалното му изражение – човекът, в който само наличието на Душата напомня за неговата истинска Същност и Произход. Тя е носителят на Първородното Семе, Ядрото, Първозародиша на Духа, Искрата на Първичната Изконна Светлина. И само от нейното Развитие, Осъзнаване и Път, зависи дали тази Искра ще се разгори и превърне в своята Първосъщностност, дали ще лумне като буен Божествен Огън в пределите на човешкото съществуване на дадено Съзнание.
Ако то, в обединено партньорство с Душата, го постигне, това е не само лична придобивка, а и такава на Колективното Съзнание, откъдето идва. Ако погледнем по-нагоре, в мащабност, неговите достижения са за всички, за Цялото, за Бог. Това, което то е успяло да сътвори и придобие като опит, е безценно за останалите. И те могат да го ползват, защото е нещо, вече овладяно от Духа. Независимо кой го е постигнал и привнесъл в Него, то става Знание и Потенциал на всички. Щом един го придобие, се превръща във възможност и за другите, вписва се вече в Аналите на Божествените Притежания и реалии на всеки.
Това е Смисълът на всичко, което по принцип правим в собственото си съществуване. Не го разглеждайте като лично, отделно и самоцелно. То никога не е било, не е и няма как да бъде такова. Дори да сте забравили това, отворете Сърцата и Съзнанието си и го проумейте. Всички сме част от Едно Общо Съвършено Великолепно Цяло. В това е красотата и на индивидуалното ни Присъствие, то е неделима част от другото ни, Единното. И което и да вземете, все е прекрасно, защото всъщност разлика между личното и Цялостното няма. Тя е само в човешкия ум, който е отделѐн от Съзнанието, защото е неговата материална форма на съществуване и е субстрат на физическия мозък. Така, както тялото оживява чрез Душата, по същия начин и умът съществува, благодарение на Съзнанието, бидейки неговата нисша форма на проявление. Не слушайте ума, а започнете да го просветлявате, за да се завърне той към своето Висше състояние на Изражение, т.е. Съзнанието. Забравете чисто човешката си природа, с която сте свикнали да се идентифицирате и я одухотворете, оставете Душата да се настани трайно в нея и да ви води.
Единствено човекът се страхува от загуба на своята идентичност и личност, Душата не, защото Тя знае, че само условно има такава, а всъщност е Бог. Бог в Проявление и Действие! И ако хората разберат това най-сетне и погледнат на себе си по този начин, ще ускорят и съкратят Пътя на собствената си еволюция и Завръщане в Светлината. И това е истинският Смисъл на човешкия живот, който те все търсят и сякаш в повечето случаи не намират. А той е пред очите им, трасиран от Душите, но видим само с помощта на Сърцето. Когато то се отвори, променя ума и активира Съзнанието, което от своя страна започва Пътуването си към Първоизвора. Негов ориентир и Водач е Душата, която познава Пътя от Монадата към човека и обратно. Вляло се веднъж в Монадата, Съзнанието вече е готово за своите по-Висши Пътувания, Колективни Проявления и Сливане с Първоизточника. А Любовта, извираща от дълбините на Сърцето, там, където е вложена Първородната Искра, е вечната, дълбока и нерушима връзка с Изначалната ни Божественост, самата Светлина и Създателя, където присъстваме Всички в Едно.
* * *
При спускането ни от Първоизточника, на всяко следващо ниво надолу, Божествените потенциални Проявления и дадености в нас (в Съществото ни) са все повече в латентно, непроявено, заспало състояние. Затова по обратния Път от трето измерение нагоре, всяко едно от тях трябва да бъде събуждано, за да се изяви. Само тогава може да твърдим, че то съществува в нас и че ние го изразяваме, след като отново го интегрираме в Себе си. Всъщност по Пътя на Завръщането си към Единното, събираме разпилените си и забравени Части обратно в Едно. И това е не само процес на нашето израстване, а и на възвръщане на собствената ни Цялост и Единство, което е и Завръщане към Общото Единно Цяло. Освен това, колкото по-цялостни и завършени сме, толкова повече разгръщаме своята многомерност, а не отделност и обособеност. Многомерността обаче е свързана с едновременно Присъствие в повече от едно измерение.
Уж се събираме в Себе си, в Едно, ставаме по-компактни, а сме многомерни, това не е ли парадокс, ще каже някой.
Не, не е, защото качествата, способностите ни се обединяват и се изграждаме като по-завършени и цялостни, а Съзнанието е това, което се разширява и започва да присъства във все повече Измерения и Светове. То достига и улавя вибрации и информации, които всъщност винаги сме знаели, когато сме били У Дома, но сега отново си припомняме чрез неговото развитие и растеж на всяко ниво по обратния Път към Бог. Когато сме там, горе, за нас тайни няма, цялото Знание е достъпно за всеки и всичко е точно и ясно, то е вътре в нас, дълбоко кодирано в Същността ни.
Селфидона, Вивамус и Вселенския Логос Мелхизедек
Прекрасно, точно и ясно! Благодаря, Селфидона <3
Всеки път, когато прочета някое от посланията Ви, оставам без думи,смирена и в тиха радост. След това ми се иска да опиша това, което съм усетила, почувствала и се появяват много такива, но всяка една от тях бледнее, за да опише истинското състояние до което ме довежда прочетеният текст. Всичко е написано така точно, ясно и прекрасно. Усетих, че посланията – Учението на Светлината чрез Селфидона – не само ни дават знание за истината, те ни трансформират. Дори не мога да се сетя за друго подобно нещо, което да съм чела до сега, толкова дълбоко навлизащо вътре в мен. Благодаря, Селфидона! Това е един огромен дар за човечеството. <3