КАКВО Е ЕГО И ИМА ЛИ ВСЕКИ СВОЙ ПЪТ И ИСТИНА

     Егото е съвкупността от онези черти на характера и личността, които притежаваме и проявяваме в различните моменти и ситуации на живота, водени от своите възгледи и представи, преди да сме надскочили обаче и трансформирали чисто човешката си природа, преди да сме се събудили за Бога в нас. То е съществена част от човека по принцип, особено що се отнася до триизмерния и непробуден такъв, но в никакъв случай не е той самият и неговата Същност. Егото е архаичен остатък от нашето минало, изиграло определена роля на двигател в един момент от развитието на човешката раса. Тогава, когато в тъмните и трудни времена, съществуването на индивида се е определяло предимно от неговото оцеляване и приспособяване и това е било единственото и най-важно. Но Сега, в Зората на Новата Епоха, когато Светлината шества по Планетата, а човечеството е поело Пътя на тоталния си Възход и трансформация, егото става напълно излишна, остаряла и тесногръда форма на изражение и себеосъществяване. И да се предоставя ролята му на водач на личността и живота ни, е абсурдно и погрешно. С Новата Ера дойдоха и нейните Нови Повели и Насоки, а заличаването на егото и замяната му с Истинския ни Божествен Аз, е една от тях.

     Хората не са напълно наясно какво точно е егото и не умеят да разпознават манипулативната му и лъжовна същност. И това е така, защото не просто са свикнали с него, а то здраво е вплело корените си в човешката природа и се приема за естествена част от нея. Дори за нещо градивно, полезно, такова, без което човек не може да просъществува, да се справя в земното битие и би се обезличил и изгубил. Това е остаряло схващане и е убеждение на онази част от човечеството, която все още не е осъзнала какво представлява егото и неговата двойнствена същност. То е най-великият манипулатор и имитатор в съвременната човешка реалност. Хората все още не успяват да се отърсят от неговото присъствие и смятат, че наличието му е в реда на нещата, че то тласка към изяви и развитие, прави ги действени и творящи. Точно това е една от най-големите илюзии, с която трябва да се приключи, защото егото не само ограничава в тези свои проявления, но и заробва, привързва и задълбочава дуалната природа и вкопава все повече в триизмерния Свят.

     Освен че ви заблуждава постоянно в своята значимост и ви залъгва, че без него сте едва ли не никой, че губите идентичността си, то добре се справя и с това да фалшифицира истинската ви Същност, нейната стойност и да я принизява. Стреми се винаги да ви държи под свой контрол и да ви налага собствените си убеждения и тълкувания за всичко, случващо се в живота ви. Умело ви внушава, че то всъщност сте вие, че вашата Същност се припокрива с него. Успява да изземе функциите на реалното ви Себе, на Истинския ви Аз и се представя за най-съществената част от вас самия, без която не можете и едва ли не се сливате с нея. Някакси засега се справя с това да ви наложи схващането, че хем сте Бог, хем сте него, егото, а това е абсурдно. Двете неща не се съвместяват, или сте едното, или другото. Защото Бог е Единство и Цялост, Безусловна Любов към всичко и всички, а егото е отделна, самостоятелна, лична единица, себефокусирана и центрирана, страхуваща се да не изгуби своята собствена човешка индивидуалност. В този си вид тя не може да вирее в Единение и да бъде неразделна част от каквото и да е Цяло, а най-малко от Божественото такова. Освен това егото не е в състояние да обича безусловно и всеотдайно, то е предано само на себе си. Харесва и обича избирателно този, или онзи, а другите не, както и всичко останало, стига да е в негова полза. Макар и често облечена в красиви думи и похвати, тя винаги е лична такава, дори и да е външно маскирана и да подвежда, че е за по-общо благо и добро. В крайна сметка дивидентите са за егото, а подтиците и импулсите са дълбоко скрити, често дотолкова, че дори и вие самите не ги осъзнавате и вярвате, че ви водят по-висши мотиви.

     Напоследък егото успя да се настани удобно и в Духовното пространство на търсещите Духовност, демонстрирайки постоянно и изливайки водопад от думи, твърдения за Любов, приемане, прошка, грижовност, съпричастност, подкрепа, обединение и промяна. Но и в тези случаи, ако свикнете да различавате егото и неговата изобретателна, умело нагаждаща се според условията и стремежите на индивида, природа, ще уловите, че то всъщност винаги преследва собствени интереси. Всичко, което не му противоречи, а му помага да се закрепи още по-стабилно, да се чувства комфортно и незастрашено, самодоволно и сигурно, бива приемано от него, толерирано и обичано.

     Ако обаче дълбоко се разровите в първопричината и същината на всичко, което то прави, търси и подкрепя, ще откриете скритата цел, която е умело маскирана от него, под някаква друга форма. И истината е там и тя е, че то води парада и желае себе си да удовлетворява. Има свой личен мотив, който не споделя явно и не го заявява. То добре знае, че той не касае Цялото, независимо какво външно се декларира и демонстрира, а затвърждава собствените му възгледи, вярвания и желания. Така егото е винаги спокойно, щастливо и необезпокоявано и дори се вдъхновява да се облича в Духовност. Това устройва човекa, личността, която го носи и даже подхранва, но в никакъв случай онази ваша Божествена Същност, към която се стремите и твърдите, че сте и желаете да проявите. Налага се да изберете – или то, или Тя. Отсега ви казваме, че най-голямата илюзия, в която може да влезете, е да се опитвате двете да ги съвместите. Освен че ще развиете огромно Духовно его, ще паднете и в капана на закостенялостта, имитираната Духовност и ще си отрежете сами Пътя към Просветлението и Възхода. Длъжни сме да ви предупредим и разясним заблудите относно човешкото его. Да разбулим нисшата му и манипулативна природа, която то съдържа в себе си и проявява във всичко и навсякъде и ви тласка по отдалечените от Истинската Духовност, пътеки. Да бъдете нащрек и съзнателно да си поставите като приоритет това да започнете да го улавяте, разграничавате и заличавате в себе си.

     Егото на практика не може да бъде трансформирано, както някои мислят, а трябва да бъде изоставено и заличено, решително и смело напълно да се унищожи, за да освободи мястото си на вашия Божествен Аз, на неговата Светла, сияйна, Любяща и Мъдра Висша Природа. То ви пречи да видите и осъзнаете Божествения си Произход и Светлината в Себе си и поддържа във вас измамната представа, че сте просто човек – обикновен, незначителен, от който нищо в Галактиката и Вселената не зависи, ограничен от земната действителност, дори слаб и безпомощен, а това съвсем не е така. И ако позволите да станете подвластен на подобна идея, винаги ще гледате на Себе си по този начин, вместо да разпознаете прекрасния Ангел, който по Рождение Сте и да разперите сияйните си криле, за да полетите към Светлината. Чак, когато премахнете егото и завинаги се разделите с него, тогава давате Път изцяло на Божествената си Същност, на Бога вътре във вас да се изяви и разгърне мащабно. Преди това е невъзможно да се случи истински, все ще е половинчато, или ще е някаква имитация и ваша фантазия.

     Егото само привидно ви е необходимо, то всъщност е напълно излишно. И само изглежда непобедимо, плашещо и стряскащо, точно като онези грамадни, проскубани, смешни, сламени плашила, които хората някога използваха да предпазват реколтата си. Също като тях обаче, то е бутафорно и можете с един замах да се отървете от него, ако решите. Не се колебайте, вие нямате нужда от подобни защити на човешката ви същност, които да пазят постигнатото от личността ви в земен и материален план. Когато се освободите от егото, ще разберете, не само че нищо не сте изгубили, а точно обратното. Спечелили сте, защото сте открили Себе си, Истинският, Бого-човекът, който всъщност Сте, а той досега бе държан в плен от измамната сила и значимост на едно сламено плашило. Освободете си Пътя към сливането с вашите Божествени Аспекти – Душата и другите нагоре. Това не може да стане, когато човешкото его е водещата ви част.

     Няма негативно его, както няма и позитивно такова, нито болно, или здраво, полезно, конструктивно, творческо, или пък вредно и деструктивно. Има просто наличие, или отсъствие на его. И когато е налице, както и да го наричате, то си остава такова и това, че му измисляте всевъзможни определения в позитивна насока, не го прави по-малко его, нито по-малко ниско и лъжовно, а означава едно – че за пореден път се опитвате да замаскирате нисшата му природа, да го облечете в по-приемлив вид, в красиви фасадни дрехи, но фалшиви по блясък, точно като него самото. И тези опити не са друго, освен неговото влияние над вас и белег за това, че все още то ви води, а вие го слушате, поддавате се на игрите му и то успява да ви заблуди и тласне в грешни посоки.

     Много хора не проумяват този факт, и че лъжовната му, илюзорна същност ражда само измами, нищо истинско, смислено и реално. Точно неговите опити отново да ви подведе и направи свой съучастник в манипулативните си игри, измислени доводи и неверни тълкувания, са най-голямата пречка и спънка на Възхода ви.

     Непрекъснато ви повтаряме, че то е много изобретателно и се бори да оцелее на всяка цена, но вие пренебрегвате това, подценявате го и продължавате да му вярвате. Докато слушате гласа на своето его, винаги ще сте минимум една крачка назад от Истината. Божествената такава все ще ви убягва и вие, за да намерите обяснение за себе си и онова, което ви се случва, ще градите своя собствена истина. И тя, естествено, ще е измамната, няма да е Автентичната, Единствената, Божествената.

     И така, егото е раждало и продължава усилено да го прави и сега – създава своите лични, удобни истини, които стават вашите човешки, определящи, за жалост, съдбите и Пътя ви, целите и стремежите. Те ви устройват, осигуряват някакъв относителен комфорт и спокойствие в познатото досега съществуване. Не ви изваждат оттам и не преоформят живота, навиците и възгледите ви, нито променят вас самите, в какъвто и да е план, а ви закотвят още по-здраво в матрицата.

     Егото принципно е ясно доловимо чрез категоричните си външни белези в поведението на човека, в неговите думи, или невербални (безсловесни) прояви. Но сега, в Новата Епоха, то добива друга форма и характер, защото се научи да се приспособява, да се адаптира според нейните условия и всячески да се стреми да оцелява. Затова му се наложи и на него да се променя и да имитира по-духовни подходи и проявления. Но в дълбочина същността му не е различна, дори напротив. Станала е още по-хитра, тесногръда, упорита и високомерна, но под прикритие, с нова външна фасада, облечена с красиви думи, мотиви и намерения. Егото се научи да имитира Светлината и нейните изяви, но каквото и да прави, винаги ще си остава само имитатор, лишено от Божествените ѝ Висши вибрации и Истина. Защото при егото нищо не идва от дълбините на Сърцето. Не извира от Чистотата на Духовната Същност, а от човешките желания, често толкова силни, че превърнали се в заробващи амбиции, надскачащи дори привързаностите, зависимостите и пристрастията и стигащи до неконтролируема мания, граничеща с психоза. То е подвластно само на собствените си стремления и самолюбие, както и на ума, който е свикнал да тълкува и анализира, нагаждайки се според егото като създава за човека удобни съждения и умозаключения, водещи го в постъпките и реализацията му.

     Не само, че съвременното човечество не бива да подминава и подценява егото, но трябва да осъзнае, че то е най-тежкият бич за него Сега, в Новата Епоха. И не само, че не му е полезно и не върши никаква работа, а е най-големият препъникамък в развитието. И не да го отглеждате и да му се радвате колко е хитро, гъвкаво и умело в изявите си, а да се отърсите и отървете от него завинаги. Да го захвърлите и изоставите като най-ненужната и дълго разигравала ви, лъгала и подвеждала, ваша част от Аза ви. Забулила Истинската ви Същност и Богоподобна Природа. Егото винаги ви е отдалечавало от Нея и ще продължи да го прави, ако не се разделите окончателно с него. Само тогава ще преминете в стадия на истинската си Еволюция и Духовност.

     Човекът е Дух, заробен от личността и егото, затова и непроявен. А Бого-човекът, жителят на Новото Време е просветлена, извисена личност, която осъзнато, целенасочено търси Духа в Себе си и е успяла да го освободи. Намерила го е, осъществила и му се е посветила, открила е Себе си, Истинския си Аз, Бога и се е отдала на безусловна служба в Негово име. Такъв човек е успял да разграничи ясно и отчетливо нисшата от Висшата си Природа, улавя безпогрешно проявите на егото и на мига ги отсича, работи за тоталното му изчистване, или вече се е справил напълно. Хората все още са на различни етапи по този Път, но важното е да работят в такава насока, а не от една заблуда да скачат в друга и за пореден път да се изгубват задълго в нея. Излизането е по-трудно от влизането там. Най-често тръгвате с ентусиазъм, че нещо ново, едва ли не уникално, сте открили. Може и цял живот в тази самоизмама да пребивавате, но хубавото е, че сега Светлината работи усилено с всеки от вас и не ви оставя продължително да вярвате в това. Случват се събития, различни обстоятелства ви принуждават, ако не доброволно, то чрез уроци, да разберете, че се заблуждавате. И уроците са на всяка крачка и идват от всеки във всяка секунда на ежедневието ви. Смисълът е да успявате да ги улавяте и да се променяте според тях. Ако ли не, продължавате постарому. Задълбавате в неволите и проблемите. Ако обаче разтворите Сърцето и Съзнанието си и сте бдителни, наблюдателни и с искрено желание за израстване, тогава ще имате напредък и промяна в живота. И ако не слушате егото и се научите да го разпознавате, особено онези, скритите му форми, добре имитиращи благо и добро, както за вас, така и за другите.

     И в тази връзка искаме да повдигнем воала на илюзията относно още две ваши твърдения, които се разпространиха сред вас, вероятно защото отново са по-удобни и приемливи от ума и човешката ви природа. И за пореден път са подвластни на скритото его, което е трудно доловимо, но е неоспорим факт, че точно то е източникът им.

     Масово се разпространиха паразитни реплики от рода на: „Всеки има свой Път” и „Всеки има своя Истина”, но в тях няма нищо вярно. Зад подобни изявления обикновено се крият вашите неясноти, незнание и страхове. С тях вие всъщност потулвате дълбоки вътрешни недоразумения, обърканост, комплекси, конфликти и драми. Всеки има своя начин да извърви Пътеките до Пътя и в това са разликите, но самият Път по същество е един и същ за всички, особено в отделните му регламентирани, определени етапи, от които нито един не може да бъде прескочен. Всеки човек може да премине през тях със своите индивидуални особености, специфики и нюанси, но нищо повече, същността винаги е еднаква и касае всички хора.

      Не е вярно, че всеки има свой Път и своя Истина – това е огромна заблуда и начин да се намерят оправдания и извинения на ума и егото, които искат да бъдат изявени и признати. Не се оставяйте да ви завладяват подобни твърдения и представи, защото не просто ще ви отклонят от Истинския Път, в много далечни, обиколни Пътеки ще ви забавят, а може дори и да ви извадят изобщо от Него. Това са поредните схеми на егото ви, което иска да нагласи отново свои приемливи и добре устройващи го модели.

     Истината е само Една и Тя е тази на Бога, която идва от Него и е Неговата позиция за нещата. Пътят също е Един и е Общ. Да, всеки има своите битки и борби с личните си прояви на егото, заблудите, кармичните отработвания, изчиствания, но те не са Пътят, а само малките отбивки по Него, тръните, които да премахнем, колебанията, които да уточним и уроците, които да научим. Но нашите не са общовалидни, всеки има своите такива, но това съвсем не е Пътят. То е само началото и е предпоставката, за да го извървим. Ако не се справяме със своите неща, ние изобщо не сме влезли в Пътя все още, не го вървим, а само възнамеряваме, което съвсем не е същото.

     Със собствената си промяна и трансформация ние просто заявяваме искреното си желание и готовност да вървим по Пътя на Завръщането в Светлината. Това е малкият, личен Път, който е нашата подготовка за Големия, Истински такъв, нашата Пътека, която ще ни отведе до мястото, където ще се слеем с Потока и ще навлезем в Общия. А Той е Единен и не би могло да е другояче. Иначе си противоречим. Непрекъснато се говори за Единство, Обединение, а се твърди, че всеки има свой Път! И как става това? Точно каквото се и случва на практика, поради погрешното схващане – шири се отделяне и разединение, вместо Единение. Всеки се е затворил в своите разбирания, в работата, която има да свърши за и със Себе си и грешно мисли, че тя е еднаква за всички. И от позицията на своите осъзнавания и постижения започва да раздава напътствия и съвети.

     Хората са на различни етапи от своето развитие, проумейте. И това, което ние оттук, от Светлината виждаме, е различно от онова, което гледате и разбирате вие. И с всичко, което ви даваме и разясняваме, се стремим да ви накараме да поспрете и проумеете, усвоите нещата и после, имайки насоките, с бързи темпове да ги осъществите в Себе си. Да уеднаквите относително нивата си и да се обедините вече в Истинския Път към Висшите Сфери. Ако нямате точен критерий за Автентично Божественото във всеки аспект на всяко Негово Проявление, все ще се разминавате и накрая вместо ясна Посока и Обединение, може хаос да настане. Ще си говорите на различни езици като в древен Вавилон и вместо Възход на базата на построеното, то по-скоро ще рухне.

     Затова непрестанно сме с вас и изпращаме своите съвети и напътствия чрез послания от Светлината. Но и в тях трябва да се научите да откривате истинските от имитациите, изфабрикувани от вашите собствени мисли, умове и его. Дълбочината и енергията, която се усеща в тях, Силата и Мъдростта, които улавяте и ви докосват, са точните показатели за достоверност. Чувствате интуитивно, че това е Истината, защото всеки от вас всъщност я носи в Себе си и я знае. И когато ви се припомня, Тя ви дава нещо познато, резониращо с вас, каращо ви да се размислите и преподредите своите схващания. Само егото е причината да не го направите. И колкото по-силно е то, толкова по-голяма е съпротивата на човека. Дори може да се появи отричане и заклеймяване с нотки на негативни чувства, които няма да споменаваме сега, защото са твърде ниски.

     Знайте, мили хора, личният (свой) Път е само в периода на изчистването и отработването на вашите его-фокусирани настройки, остатъци от миналото и предишни животи, вътрешни драми, конфликти, карма и прочие, и в надскачането на нисшата човешка природа. Но да го унифицирате и твърдите, че всеки има свой Път, визирайки този на Завръщането в Светлината, е голяма илюзия. Не обърквайте себе си, а и другите с подобни изявления. Те са плод на дуалността. Единството не е в личното, а в Цялото. И в Него няма ваши истини. Да заявявате, че всеки има своя истина е същата грешка. Истината е Една. Но хората имат своята такава, до която достигат, изминавайки личния си Път на окончателното Пробуждане. Когато наистина го постигнете, вие вече сте в Единната Свята Истина и в Единния Общ Път на всички Същества от Светлина. Вие сте стъпили здраво и стабилно стоите на Пътя към Дома! И единственото, което виждате и към което се стремите, е Бог! Друго няма и не съществува за вас.

     Бъдете благословени и нека го извървите в Любов, Мъдрост, Светлина и Истина!

     С цялата си Обич и подкрепа към вас, от Селфидона, Вивамус и Вселенския Логос Мелхизедек